Откакто търговското напрежение със САЩ се засили миналата година, ЕС постоянно се въздържа от насочване на действия срещу американските услуги, въпреки значителния търговски дял на САЩ в тези сектори, предава Евронюз.
Докато лидерите на ЕС се готвят да се срещнат в четвъртък вечерта, за да обсъдят отговора си на тарифните заплахи на президента Доналд Тръмп за Гренландия, въпросът отново е на масата – защо услугите са недосегаема тема?
Длъжностни лица казват, че пакетът от контрамерки, подготвен миналата година, който се фокусира върху стоките, вече се разглежда като първа линия на отговор, в случай че заплахите на САЩ се материализират. Насочването към услугите, за разлика от това, се разглежда като стъпка, която може да предизвика по-рязка ескалация.
Това предупреждение идва въпреки факта, че САЩ отчетоха търговски излишък от 148,0 милиарда евро в услугите с ЕС през 2024 г., което означава, че ответните мерки срещу сектори като финансовите услуги или големите технологични компании вероятно биха били много по-болезнени за Вашингтон, който силно зависи от достъпа до 450-те милиона потребители на ЕС.
По време на среща на посланиците на ЕС в неделя, Франция, Германия и Испания са повдигнали възможността за използване на Инструмента на ЕС за борба с принудата, предназначен да противодейства на икономическия натиск от трети страни.
Считано за крайна мярка, това би позволило на ЕС да ограничи лицензите за американски услуги или права върху интелектуална собственост.
Данък върху приходите от дигитална реклама беше предложен и миналата година от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на предишния спор за митата. Подобен ход би засегнал технологични групи като Meta, Google и Facebook, които генерират по-голямата част от приходите си от дигитална реклама.
И все пак, атаките срещу услугите се считат за далеч по-рисковани от атаките срещу стоки.
Зависимостта на Европа от американските услуги
„Нанасянето на удари срещу услуги има по-голям потенциал, но е по-рядко срещано от налагането на тарифи върху стоки и следователно може да се разглежда като ескалация. Технологичните и финансовите компании са мощни и имат подкрепата на президента Тръмп. Нанасянето на удар върху която и да е от тях би било драстично действие и би вдигнало много шум“, обяснява Варг Фолкман, експерт в Европейския политически център.
Европейските служители също се опасяват от пълномащабна търговска война, която в крайна сметка би повишила цените за потребителите в ЕС. Рискът се утежнява от зависимостта на Европа от американски фирми, с малко налични вътрешни алтернативи.
„Ако изключите американските доставчици на облачни услуги или банкови услуги, не е задължително ЕС да има опции да се намеси и да запълни вакуума, оставен от тях“, казва Фолкман.
Много основни услуги, използвани в ЕС, включително платежни системи като Visa и Mastercard, са базирани в САЩ. Същото важи и за повечето доставчици на облачни услуги, като доминират Microsoft и Amazon Web Services.
Освен инструментите за търговска защита, Брюксел все още разполага с политика в областта на конкуренцията и цифровото регулиране. Регламенти като Закона за цифровите пазари и Закона за цифровите услуги позволяват на Комисията да глобява големи технологични фирми за задушаване на конкуренцията или за несправяне с незаконното съдържание и дезинформацията.
„ЕС би могъл наистина да затегне правилата. Знаем, че Комисията разследва X в момента. Тя би могла да настоява за това разследване, да се заеме по-сериозно. Брюксел би могъл наистина да се опита да наложи неизплатени глоби срещу американските технологични гиганти“, добавя Фолкман.
Въпреки това, след като Тръмп вече отправи критики към регулаторните органи на ЕС заради прилагането на технологичните правила, Комисията многократно настоя, че подходът ѝ е недискриминационен и се прилага еднакво за компании от всички страни и не е насочен специално срещу американски фирми.
