Запасът на горите в България през последните 5 години се е увеличил с 4,5%, според официалните данни на Изпълнителна агенция по горите. Статистиката сочи, че горските площи заемат 38,62% от територията на страната. Запасът възлиза на 750 млн. куб. м. Според дългосрочните анализи това означава, че за последните 65 години се е увеличил 3,2 пъти.
Изсичат ли всъщност горите у нас, както масово се твърди?
Добивът от изминалата година възлиза на 5,649 млн. куб. м и е рекордно нисък. Прирастът достига 13,653 млн. куб. м, като според предходните данни, сравнени с 2025 г., е използван едва 41%. За ЕС например цифрата е далеч по-висока, около 70%. По защитени територии (НАТУРА 2000 и други регулации) страната ни остава на първо място и е преизпълнила предварително всички изисквания за защита на европейската стратегия за горите 2030 и за биоразнообразието.
„Излизаме от границите на устойчивостта. Вече и за неспециалистите е видимо, че горите са пълни със суха и паднала маса. Пожарите в последните години стават все по-опустошителни“, коментира инж. Петър Дишков, експерт към БКДМП.
Поддържането на доброто здравословно състояние според него трябва да се осъществи чрез подходящи лесовъдски мероприятия – различни видове сечи. При провеждането им се отстранява част от дърветата, за да може да се осигури растежен простор на оставащия дървостой. Добитата дървесина от друга страна би могла да се използва в полза на обществото – в строителството, производството на мебели, хартия, енергия, замествайки фосилните горива.
Петър Дишков предупреждава, че съществува сериозна опасност за горите, особено в ниските части на страната (под 500 м надм.вис). Те са застрашени от колапс. Това важи с особена сила за издънковите насаждения и иглолистните култури, които трайно застаряват и губят своята устойчивост и възможност за самовъзстановяване. В следващите месеци и години можем да очакваме увеличение на съхненето им и повече пожари.
Мерки за справяне със ситуацията
Ако искаме да избегнем обезлесяването и коренната промяна на ландшафта, трябва да се вземат спешни мерки за връщане към проактивното стопанисване. Особено важно е да се доверим на лесовъдите и да ги подпомогнем в тяхната дейност. Само с тяхна помощ можем да стопанисваме добре горите, така че да са по-здрави и устойчиви на пожари, вредители и каламитети. Не бива да се забравя, че критичната инфраструктура, без която не можем да управляваме процесите, са дърводобивните и дървообработващите дружества.
“Климатичните промени изискват нови решения. Лесовъдството е екологичната мярка, която може да гарантира баланса между социалните, екологичните и икономическите функции на гората. Планирането на дейностите в горите е с хоризонт 50-100 години и следва да се прави професонално, без емоции, на база най-добрите постижения на науката и практиката. Добре е да се търсят нови решения – дървесни видове, подходящи за новите климатични условия, прилагане на биоикономика, на основата на проактивно горско стопанство, здрави гори за здраво общество.”, смята инж. Дишков.
