Излагането на замърсяване – особено на това от въздуха, шума и токсичните химикали – се очертава като значителен фактор за психичните заболявания, предупреждава Европейската агенция по околна среда (ЕАОС).
Агенцията призовава за „спешни и драстични действия“ по отношение на замърсяването, предупреждавайки, че дори скромни намаления биха могли да доведат до значителни подобрения в резултатите, свързани с психичното здраве, предава Евронюз.
Психичното здраве се формира от взаимодействието на присъщи фактори, включително генетика, социални и икономически детерминанти, както и начина на живот и други психологически фактори.
Замърсяването е идентифицирано като възможен спусък за психични заболявания чрез влошаване на симптомите или допринасяне за появата на заболявания чрез дългосрочно излагане.
Замърсяване на въздуха
Излагането на замърсен въздух в утробата, по време на детството и ранната юношеска възраст е свързано със структурни и функционални промени в мозъка.
ЕАОС отбеляза, че всички систематични прегледи, изследващи ефектите от замърсяването на въздуха върху депресията, показват значителна връзка между двете. Доказателствата са особено силни за фините прахови частици (PM2.5) и азотния диоксид (NO2).
Последни изследвания също така установяват връзка между периоди на високо замърсяване и повишени нива на депресия. Краткосрочните пикове на излагане на лошо качество на въздуха допълнително са свързани с влошаване на симптомите на шизофрения.
Шумово замърсяване
Повечето изследвания по темата са фокусирани върху шума от транспорта, включително от пътния трафик, железопътния транспорт и самолетите. Хроничното излагане на този шум може да активира стресовата реакция на организма, увеличавайки основното възпаление и оксидативния стрес, което от своя страна може да влоши психичното здраве.
Пътният трафик е най-изследваният източник на шум от транспорта във връзка с психичното здраве. Изследванията показват, че за всяко повишаване на нивата на шум с 10 децибела има малко, но измеримо увеличение на риска от депресия и тревожност.
Шумът от самолетите носи най-силната връзка на децибели с психични разстройства, особено депресия, отбелязва агенцията. Едно проучване установи 12% увеличение на риска от депресия на всяко повишаване на нивата на шум от самолетите с 10 децибела.
ЕАОС също така отбеляза, че шумът от самолетите причинява по-голямо раздразнение от други форми на транспортен шум на сравними нива и че раздразнението може да служи като лесен начин за отключване на депресия и тревожност.
„Хората, които съобщават за изключително раздразнение, имат почти двойно по-голяма разпространеност на тези състояния, като шумът от самолетите е основният източник, а социалната уязвимост усилва тези ефекти“, отбелязва ЕАОС, добавяйки, че чувствителността към шум има по-силна връзка със симптомите на психично здраве, отколкото самите нива на шум.
Предишни изследвания на ЕАОС също така подчертават как излагането на шум в околната среда, особено в дома, е свързано с по-високи нива на поведенчески проблеми при децата.
Излагане на химикали
Излагането на дори малки количества от определени химикали може да има вредни последици за здравето, включително за психичното здраве.
ЕАОС анализира научни изследвания, свързващи прилагането на химикали като масло и ендокринни разрушители с последиците за психичното здраве, като се фокусира върху металите, пасивното пушене, химикалите, нарушаващи ендокринната функция и пестицидите.
Доказателствата са най-последователни за тежките метали, особено оловото, както и за пасивното пушене. И двете са свързани с депресия и шизофрения. Изследванията също така последователно свързват прилагането на пестициди с депресия, шизофрения и тревожност.
Химикалите, нарушаващи ендокринната функция, пречат на хормоните на организма и ендокринната система. Най-често срещаните включват бисфенол А и пер- и полифлуороалкилни вещества (PFAS).
Проблемът с психичното здраве в Европа
Според Световната здравна организация (СЗО) един на всеки шест души в Европа живее с психично заболяване, а един на всеки трима от засегнатите не получава адекватно лечение.
В Европейския съюз през 2023 г. са загубени над 11 милиона години живот, коригирани с инвалидност, поради психични разстройства. Прогнозира се, че тези числа ще се увеличат през следващите години, особено сред младите хора и уязвимите групи.
