Като част от поредица от изпълнителни заповеди, подписани в първия ден от неговото президентство, президентът на САЩ Доналд Тръмп нареди всички правителствени служби да изискват служителите да се върнат на работа присъствено. Два дни по-късно бяха публикувани насоки, които дадоха на федералните агенции само часове да актуализират политиките за дистанционна работа. От този момент нататък висчки служители, работещи от домовете си, трябваше да се върнат в офиса на пълен работен ден в рамките на 30 дни.
Колко хора са засегнати от забраната за дистанционна работа на Тръмп?
Правителството на САЩ е най-големият работодател в страната. Според Службата за управление на персонала на САЩ 2,3 милиона американци са наети от държавата. Около 1,1 милиона от тези служители досега са отговаряли на условията за дистанционна работа, а Ройтерс съобщава, че 228 000 работят изцяло дистанционно. За тези, които работят и в офиса, и у дома, е изчислено, че прекарват в офиса около 61% от работното им време.
Изискването тези 1,1 милиона души да се върнат на работното място може да доведе до наказателни промени.
„Федералните работници, които са работили дистанционно за продължителен период от време, вероятно са взели важни житейски решения въз основа на гъвкавите си работни условия. Това може да е повлияло къде са купили къща, какво училище посещават децата им и какво работи техният съпруг, съпруга или партньор“, казва д-р Джулия Ричардсън, професор по управление на човешките ресурси в университета Къртин.
Според нея заповедта на Тръмп вероятно ще има „драматичен ефект на вълни“ върху работниците и техните семейства.
Работата от вкъщи намалява ли въглеродния отпечатък?
Повторното мобилизиране на такава огромна работна сила има и друг недостатък. Въглеродните емисии и изменението на климата не са на първо място в дневния ред на новия президент, но принуждаването на толкова голям брой работници обратно към всекидневното пътуване до работното място може да има дълбоки последици за околната среда.
„Връщането на федерални служители към офис работа на пълен работен ден би увеличило значително емисиите на парникови газове. Миналите ни изследвания показват, че дистанционната работа може да намали въглеродните отпечатъци с до 54%, докато хибридните модели предлагат намаления от 11% до 29%. Изцяло обратното връщане към работа в офиса би обезсилило тези ползи за околната среда и би влошило емисиите от използването на лични превозни средства, особено в райони, където липсва стабилен обществен транспорт“, казва Фенгки Ю, професор по инженерство на енергийни системи в университета Корнел.
Защо изпращането на работници обратно в офиса е вредно за околната среда?
Ако попитате който и да е дистанционен работник за предимствата на работата от вкъщи, той вероятно ще ви разкаже за по-добрия си баланс между работата и личния живот, повишената производителност и времето, спестено от липсата на пътуване. Това, за което чувате по-малко, са значителните въглеродни емисии, които хората намаляват от начина си на живот, когато не ходят на работното място.
По-голямата част от тези спестявания идват от липсата на всекидневно пътуване до работното място. Типичен пътник в кола в САЩ отделя около 350 грама CO2 на измината миля. Въпреки това, когато тази миля е в трафик в час пик, емисиите могат да се повишат с около една трета.
Въпреки това, изследователите също така посочват, че въздействието върху околната среда е различно в зависимост от отделния работник и бизнеса. Работник, живеещ в голям град с лесен достъп до възможности за масов транспорт, би имал много по-нисък въглероден отпечатък при пътуване до работното място от този, който е карал бензинов автомобил за един час, за да стигне до офиса си.
Икономия на енергия може да се постигне и на работното място, но само ако сградата се управлява правилно. Добро решение е сградата да се оразмери правилно и да се използва споделяне на места, за да се настанят хибридни работници. Моделирането на Корнел установи, че емисиите на парникови газове могат да бъдат намалени с 28% при тази стратегия.
Как връщането на работа ще повлияе на федералните цели за намаляване на въглеродните емисии?
Връщането на хората на работното място ще има въглеродни разходи. Освен емисиите при пътуване до работното място, наличието на повече хора в сградата ще означава повече консумация на енергия, повече охлаждане през лятото и повече потребление на вода.
При предишната администрация федералните сгради имаха цел за нетни нулеви емисии до 2045 г., включително намаление с 50% до 2023 г. Настоящата политика относно федералните стандарти за енергийна ефективност на сградите, актуализирана на 27 януари, поддържа някои елементи от стандартите за добра практика. Но тези актуализации на правилата сега включват по-отворени формулировки като „доколкото е възможно“ и „ако е рентабилно през жизнения цикъл“.
По отношение на транспорта предишната администрация работеше за постигане на целите на Парижкото споразумение със съвпадаща цел за нулеви нетни емисии до 2050 г. и междинна цел от 50% – 52% под нивата от 2005 г. до 2030 г. Тук са необходими агресивни цели: транспортът представлява една трета от емисиите на парникови газове в САЩ.
Президентът Тръмп не е споменал конкретно транспорта, въпреки че отмени заповед, изискваща половината от всички продадени нови превозни средства да бъдат електрически. Най-важното е, че той се оттегли от Парижкото споразумение, така че нетната нулева цел сега е донякъде произволна.
