Сдружение „Балканка“ е риболовен клуб, създаден с цел опазването на реките и речните екосистеми, в т.ч. и един от емблематичните обитатели на реките в България – Salmo Macedonicus, рибата по-известна под наименованието “Балканска пъстърва”.
В самото начало на дейността си сдружението започва да зарибява и да почиства реки на места, където са идентифицирани редица негативни въздействия, основно в резултат на човешкото въздействие.
Вече 12 години организацията си сътрудничи с Лидл България по проекта „Дай шанс на балканката“. Инициативата е част от политиката на компанията за устойчиво развитие, в която една от фокус областите е именно грижа за биоразнообразието. Конкретната цел на проекта е да допринася за запазване на един от най-бързо изчезващите видове в България – балканската пъстърва. Популацията намалява заради нерегламентиран риболов, строителство и замърсяване, зарибяване с чужди за реките ни видове и други подобни причини.
Като част от грижата за възстановяване на биологичното разнообразие, „Балканка“ и Лидл България обединиха усилия и в още една инициатива на ритейлъра „Заедно за по-чисти реки“. И тази година доброволци от компанията и от сдружението се събраха край бреговете на река Тополница при Копривщица и не само почистиха тонове отпадъци от коритото й, а и посадиха 200 фиданки от вида черна елша край бреговете ѝ.
Какво е значението на засаждането на дървесни видове край реките, защо е важно да се грижим за чистота им и с какво това помага за живота не само на речната екосистема, а и на човека, разговаряме с председателя на риболовен клуб „Балканка“ – Иван Пандъков.
В какво се изразява съвместната работа с Lidl и какви резултати очаквате в дългосрочен план?
Иван Пандъков: Партньорството ни с Ldil започна преди 12 години. Първо искахме да съживим реките и с подкрепата на Lidl пускахме много пъстърви. След това се заловихме да почистваме части от реки. Инициативата се разви, като започнахме да каним и местните хора да се включват. В инициативите участват и деца и за нас е много важно този образователен ефект за опазване да се предаде на поколенията напред. Последният ни проект с Lidl започна през 2023 г. и целта е заедно с хората на науката (ихтиолози, хидробиолози) да изследваме местообитанията на местен вид балканска пъстърва (Salmo macedonicus), да приложим нов природосъобразен метод на излюпване на рибки чрез поставяне на оплоден хайвер в кутийки (тип бебешка ясла) и да популяризираме сред риболовните среди и институции опазването на този местен вид пъстърва. Балканската местна пъстърва е символ на чисти реки и красива природа.
Партньорството ни с Lidl е дългосрочно и преминава през различни фази, стараем се да развиваме и надграждаме досегашните ни съвместни събития. На 5 октомври почистихме и за първи път залесихме р. Тополница край град Копривщица с фиданки черна елша, като част от инициативата на смарт ритейлъра „Заедно за по-чисти реки“. С проекта ни за местната балканска пъстърва очакваме да дадем една нова посока на опазването на този местен вид към всички заинтересовани страни – институции, стопанства и риболовци. Подкрепяйки такива проекти, Лидл България допринася за правилното и устойчиво опазване на околната среда.
Каква е значимостта на залесяването за околната среда и в частност за реки като Тополница?
Иван Пандъков: Ползите от наличието на растителност в района на водосбора на реките са безспорни – както за почвозадържането, така и за влагозадържането. Река Тополница не прави изключение. Както виждаме, в наши дни това са два изключително нашумели проблема. Измененията на климата са факт – тази година бяхме свидетели на най-сухото лято и с най-продължителни периоди на горещи вълни у нас. Край реките съм от над 30 години, а тази година беше пагубна за много реки и речни участъци, които пресъхнаха. В същото време стават невиждани наводнения с дъждове с повторяемост веднъж на 100 години, само че вече се случват почти всяка година. Освен това намаляването на дървесната покривка в резултат на интензивна сеч води до ускорена ерозия във водосбора. В резултат на това в реките потича кал и смес от клони и камъни вместо вода, което представлява огромен риск за живота и здравето на населението и води до разрушаването на ценна инфраструктура. А за живите организми в реката, това често има пагубно въздействие.
Крайречните гори предлагат големи ползи за реките – те са широколистни, със здрава коренова система, която спомага за предпазването на бреговете на реките и за пречистването на водите. Още повече че тези гори, особено в планината, осигуряват засенчването на повърхностния воден отток, което носи три основни ползи: намалява изпарението на водата; намалява затоплянето на водата в резултат на слънчевото греене, което означава повече кислород и опазване местообитанията на балканската пъстърва; намалява еутрофикацията на водата. Този термин означава развитието на нисша и висша растителност във водите, за което има няколко фактора: замърсяване с битово-фекален характер, селскостопански дейности и слънчево греене. Крайречните гори имат и други значими ползи като например да предоставят дом за много видове птици край водите. В съвременния силно урбанизиран свят реките представляват естествен биокоридор, а горите край тях осигуряват спокойствие на мигриращите животни.
Как се избира мястото за залесяване?
Иван Пандъков: Ако трябва да изброим систематизирани критерии, бих ги подредил така: наблюдавано обезлесяване; необходимост от влагозадържане; необходимост от ограничаване на ерозията; необходимост от възстановяване на ценни крайречни местообитания; достъпност и възможност за въвличане на повече хора.
Как избрахме река Тополница и защо решихме да залесяваме? Започнах да наблюдавам живота около река Тополница преди около седем години. Знаех, че след Златишката котловина реката е на практика убита в резултат на минната дейност и множество установени аварии с хвостохранилища и изтичане на замърсени води от рудниците. За горното течение обаче не знаех нищо. С радост открих, че реката е жива. Започнах да идентифицирам редица видове риби като местната „балканска“ македонска пъстърва, лешанката, егейския речен кефал и маришката мряна. Въпреки това с времето установих, че това високопланинско местообитание е силно повлияно от човешката дейност. Дори на хартия да е включено в специална зона за защита на водите като част от екологичната мрежа „Натура 2000“, мястото с всяка година деградира заради лоши практики. Забелязах, че незаконните сметища край реката се разрастват постоянно.
В същото време по целия водосбор се извършва усилен дърводобив, къде законно, къде полузаконно, къде изцяло в резултат на бракониерство. При всеки дъжд Тополница става мътно кафява заради усилена ерозия, много бързо се оттича и след това става едва църцорещ поток. Заустването на канализацията в реката пък вече напълно влошава картината. Допълнително идентифицирахме и нарастващ хидроморфологичен натиск в резултат на незаконно копане на баластра, както и незаконни забентвания и коригирания на реката с цел „рибарници“. Така се роди и първоначалната идея за залесяване край река Тополница – нещо трябваше да се направи с водозадържането на мястото, ако не искаме реката един ден да пресъхне напълно.
Защо точно черната елша беше избрана за залесяването на района край Копривщица? Как този вид дърво допринася за качеството и чистотата на речните води?
Иван Пандъков: Елшата осигурява може би най-добрата защита срещу ерозия на бреговете. Има силна коренова система, която е като щит. Корените ѝ, силно вплетени в почвата, са естествен филтър на частици, а друго огромно предимство е, че се храни с азот, фосфор и други биогенни елементи, които попадат във водите в резултат на човешката дейност. Като цяло това е едно много полезно и естествено разпространено по нашите ширини дърво. След изсичането на една тополова гора коритото на реката се откри в един участък. Така имахме несвързана структура на крайречните местообитания. Откритото пространство вероятно след десетилетия може и да се самозалеси, но като видях как намалява водата в реката, решихме да подпомогнем свързването на отделни естествени ивици с елши, за да създадем един биокоридор край реката. А и решихме, че можем да използваме елшата като посланик на природозащитната кауза за река Тополница. Да, вероятно нашите фиданки от разсадник ще се сблъскат с непозната среда при надморска височина от над 1000 м. В случая ще им дадем шанс да се развият. Оттам нататък думата е на природата, а ние ще се опитаме да положим усилия към опазване на мястото чрез работа с местните общности.
Какво е вашето мнение за бъдещето на опазването на речните екосистеми в България?
Иван Пандъков: Това е един безкраен процес на борба. Речните системи – тъй като те са речни и неслучайно думата „река“ се римува с думата „тека“, а не с думата „блато“ – имат нужда да бъдат изпълнени следните три условия: да я има водата; водата да е чиста; водата да тече! Та отговорът на въпроса се крие в осигуряването на тези три условия. Ако замърсяваме, преграждаме, копаем и изсичаме горите край реките, то няма как тези условия да се изпълнят. Това е!
