Юли е бил вторият най-горещ месец в световната история. Според данни, публикувани в четвъртък от Коперник, средната температура на въздуха през миналия месец е била 16,91°C. Разликата спрямо юли 2023 г., най-горещият месец в историята, е много малка. По същото време миналата година температурата е достигнала 16,95°C. Изминалият месец обаче постави нов рекорд, пише euronews.com.
„Видяхме двата най-горещи дни в историята. Така че юли също беше рекорден месец по свой собствен начин, дори ако средната стойност за месеца като цяло е малко по-ниска от тази за юли 2023 г.“, обяснява Жулиен Никола, климатолог в Коперник.
Тези данни слагат край на цикъл от 13 последователни месечни рекорда за глобални температури, който започна през юни миналата година. За експертите на Коперник обаче разликата между индикациите, наблюдавани между 2023 г. и 2024 г., е толкова малка, че не поставя под въпрос цялостния контекст на глобалното затопляне.
„Последствията от глобалното затопляне не са започнали в началото на тази поредица. Ние ги наблюдаваме от няколко години и краят на тази поредица от записи също няма да отбележи края на последствията от глобалното затопляне. Горещите вълни и екстремните метеорологични явления започнаха преди тази поредица от рекорди и ще продължат след това“, предупреждава Жулиен Никола.
Период на преход
За климатолога има обяснение за високите температури през последните месеци. Жулиен Никола посочва, че това глобално нарастване съвпада с развитието на феномена Ел Ниньо в Тихия океан, който има тенденция да затопля повърхността на океаните и планетата.
Феноменът Ел Ниньо обаче приключи преди няколко месеца. Тихият океан сега е в неутрално време преди пристигането на Ла Ниня, студеният аналог на Ел Ниньо, който се очаква през следващите месеци.
“Фактът, че виждаме температури, които са малко по-ниски от тези, които наблюдавахме преди година, е част от този преход между по-топли от средните условия в екваториалния Пасифик, свързани с Ел Ниньо, и по-студени от средните условия, очаквани към края на годината“, отбелязва Жулиен Никола.
Пристигането на Ла Ниня ще действа като спирачка за средните глобални температури. Моделите и прогнозите обаче се различават по отношение на интензивността на явлението, което предстои да се случи.
“Този рекорден цикъл бележи повратна точка, тъй като средната глобална температура достигна или се доближи до увеличение от 1,5°C над прединдустриалните нива, границата, определена от Парижкото споразумение. Това е границата, която не трябва да се надхвърля, за да се избегнат най-катастрофалните последици от глобалното затопляне”, посочва Жулиен Никола.
Според климатолога остава да се види дали рекордите, наблюдавани през последните месеци, „отговарят на повратна точка или на радикална промяна в климатичната система“. Но Жулиен Никола посочва, че “ще трябва да изчакаме няколко години, за да потвърдим това наистина”.
