Страните от ЕС остават разделени относно ядрената енергия. Несигурността, породена от войната в Украйна, предизвика обаче повишен интерес от страна на политиците към технологията, какъвто не е виждан от десетилетия. Големият въпрос обаче е дали хората, определящи дневния ред, са готови да съпоставят големите приказки с големи финанси, пише Euractiv.
Четиринадесет от 27-те правителствени ръководители на ЕС се събраха миналия месец в Брюксел за първата среща на върха за ядрената енергия, организирана съвместно от Международната агенция за атомна енергия и белгийското председателство на Съвета на ЕС.
Събитието отразява забележителен подновен ентусиазъм за ядрената енергия, който не е бил виждан в Европа от десетилетия, а подобна среща на върха би била немислима само преди няколко години. Руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. и енергийната несигурност, която тя причини за Европа, доведоха до преоценка от страна на няколко държави, които постепенно се отказаха от ядрената енергия преди години или които досега стояха на оградата по въпроса.
Ядрена енергия 2.0
Промяната в отношението се наблюдава не само в националните столици, но и в Брюксел. Говорейки на събитието „Ядрена енергия 2.0“, организирано съвместно от френската компания EDF, финландската компания Fortum и шведската компания Vattenfall по-рано този месец, комисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон призна, че мисленето на Комисията се е променило.
„Когато се присъединих към Комисията, разбира се, исках да говоря за това, че повече ядрена енергия е критична за Европа. Но те всички ми казаха: „Г-н комисар, не, не, тук не говорим за ядрена енергия“. Все пак се съгласихме да говоря за „декарбонизирана преходна енергия“, спомня си Бретон.
С промяната на тези нагласи той призова в речта си Комисията да предложи Закон за ядрените технологии на ЕС, който ще има за цел да стимулира развитието на сектора в Европа по подобен начин на плана за действие за вятърна енергия и предстоящата да бъде приета слънчева харта.
Историческото разделение на Европа по отношение на ядрената енергия означава, че участието на ЕС в сектора досега е било ограничено предимно до безопасността и извеждането от експлоатация на отпадъци чрез инициативи като Програмата за изследвания и обучение на Евратом. За момента не е ясна спецификата на инициативата, включително и времевата рамка.
Финансови пречки
Това са големи проекти и дори малките ядрени реактори (SMR), които в момента са на фокус, изискват доста авансови средства. Секторът, който наскоро формира паневропейски съюз, представи поредица от препоръки за това как да се премести финансирането пред изпълнителния вицепрезидент на Европейската комисия Марош Шефчович.
Те включват предоставяне на равни възможности за финансиране на ядрената енергия спрямо слънчевата и вятърната енергия, като всички се дефинират като зелени технологии; разширяване на фондовете на ЕС за финансиране на ядрена енергия; насочване на средства към мащабиране на индустрията; европейски вериги за доставки; финансиране на възможности за обучение и преквалификация за привличане на работници към сектора.
Съюзът също поиска публична финансова подкрепа, като например създаването на европейски фонд за суверенитет, посветен на зелени технологии, включително ядрени, както и финансиране от Европейската инвестиционна банка за подкрепа на проекти в целия спектър от всички ядрени технологии.
Наскоро вицепрезидентът на ЕИБ Томас Острос обаче предупреди, че банката остава предпазлива относно предоставянето на пари за ядрена енергия.
Високи нива на предварително финансиране
След като получи препоръките, комисар Шефчович заяви, че той също е видял повишен интерес към ядрената енергия.
„Не е изненадващо, че отношението в Европейския съюз към ядрената енергия наистина се променя. Но е добре известно, този вид проекти изискват много високи нива на предварително финансиране. Те много често са обект на преразход на бюджета. И понякога в миналото имахме дълги забавяния в строителството. Но въпреки всичко това, ядрената енергия представлява един от най-рентабилните начини за осигуряване на чиста енергия в мащаб и с 24/7 диспечерски капацитет. Бих казал, че наред с удължаването на живота на съществуващите атомни електроцентрали в рамките на тяхната безопасна експлоатация, аз също вярвам, че трябва да поставим фокуса върху няколко сегмента от този сектор – по-специално да обмислим как да подкрепим финансово тези проекти като начин да продължим нашия зелен преход, като същевременно гарантираме по-голяма енергийна сигурност в Европа“, каза Шефчович.
Според него SMR остават ключова област на интерес поради тяхната „по-добра мащабност и по-ниски първоначални инвестиционни разходи“ и затова Комисията възлага големи надежди на наскоро стартиралия SMR съюз.
Дългосрочно изчисляване на разходите
Люк Ремон, главен изпълнителен директор на EDF, се съгласи със Шефчович, че въпреки разходите за строителство, ядрената енергия може да бъде рентабилна в дългосрочен план.
„Ядрената енергия не е скъпа, това е просто вид инфраструктура, която е по-голяма за изграждане, защото това е най-концентрираният капацитет за генериране на енергия, който има сред всички технологии. Но, разбира се, отнема известно време, за да се изгради тази голяма инфраструктура и това е мястото, където финансирането влиза в сила. В електроенергетиката са възможни нулеви инвестиции без схема за финансиране, подкрепяна от държавите – без нея няма да се случи нито една инвестиция. Ядрената енергетика се нуждае от собствени схеми за финансиране, за да подпомогне инвестицията, тъй като продължителността на инвестицията и рискът от ценообразуването трябва да бъдат покрити“, обясни Ремон.
