Катастрофален срив от 73% в популациите на бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби е отчетен за малко повече от половин век, сочи последното издание на доклада на WWF „Жива планета”, публикуван днес. Най-притеснителен е спадът на биоразнообразието в Латинска Америка и Карибския район, където наблюдаваните популации от диви животни са намалели с цели 95%. Докладът алармира, че наближаваме опасни повратни точки, които „поставят системата ни под заплаха”. За да ги избегнем и да се справим с климатичната криза и загубата на дива природа ще са необходими огромни колективни усилия от всички нас, посочват още авторите на изследването.
Индексът „Жива планета”
Чрез Индекса „Жива планета” (LPI) учените от WWF и Лондонското зоологическо общество следят състоянието на почти 35 000 популации от 5 495 вида. Проучванията показват, че биоразнообразието изчезва с различна скорост в различните части на биосферата, като най-поразителен е спадът в сладководните екосистеми (85%), следван от сухоземните (69%) и морските (56%). Загубата и деградацията на местообитания, предизвикана преди всичко от начина, по който произвеждаме храната си, е най-често съобщаваната заплаха за популациите на диви животни по света. След тях се нареждат свръхексплоатацията на природните ресурси, разпространението на инвазивни видове в нетипични за тях райони и болестите. Съществена заплаха, която обхваща все по-големи части от земното кълбо, са и климатичните промени.
„Стремителното намаляване на популациите на диви животни може да действа като индикатор за нарастващ риск от изчезване на жизнеспособни екосистеми. Когато екосистемите са повредени, те престават да осигуряват на човечеството ползите, от които зависим и които днес сме свикнали да приемаме за даденост, като чист въздух, вода и плодородни почви за храна. Ако една екосистема бъде изтласкана отвъд критичен праг, това би довело до съществена и потенциално необратима промяна”, предупреждава Нада Тошева, ръководител в програма „Опазване на видове” във WWF България.
Глобални повратни точки, като изчезването на тропическите гори на Амазония и масовото измиране на кораловите рифове, биха създали шокови вълни далеч отвъд съответните ареали и биха засегнали продоволствената сигурност и поминъка на милиони хора. Предупреждението идва след като това лято пожарите в амазонските джунгли достигнаха най-високия си пик за четиринадесет години, а наскоро бе потвърдено и четвъртото масово избелване на корали.
„Природата надава зов за помощ. Изменението на климата и загубата на природа са взаимосвързани кризи. Те тласкат екосистемите отвъд техните граници като заплашват да увредят животоподдържащите системи на Земята и да дестабилизират обществата. Изчезването на амазонските тропически гори и смъртта на коралите ще бъдат усетени от хората по целия свят”, казва Кирстен Шуит, генерален директор на WWF International.
Докладът обръща внимание на някои стряскащи данни
Изключително тежко е състоянието на ястребоклюните морски костенурки, гнездящи на остров Милман в Големия бариерен риф, които са намалели с 57% за по-малко от 30 години. Продължава и спадът в популациите на амазонския речен делфин (65%) и по-малкия делфин соталия (75%) в резервата „Мамирауа” в Бразилия. Миналата година повече от 330 речни делфина загинаха само в две езера в периоди на екстремни горещини и суша.
За щастие, има и добри новини. Има данни за популации, които са се стабилизирали в резултат на ефективните усилия за тяхното опазване. Сред тях е една наблюдавана популация от планински горили в планината Вирунга в Източна Африка, която бележи ръст от 3% годишно. Голям успех е също и завръщането на зубрите в Централна Европа. Това обаче не е достатъчно.
„Въпреки отчайващата ситуация, все още не сме преминали точката, от която връщане назад няма. Имаме редица мащабни споразумения, като Глобалната рамка за биоразнообразието, Парижкото споразумение и Целите на ООН за устойчиво развитие, на базата на които да започнем възстановяването на природата до 2030 г. Взетите решения и предприетите действия през следващите пет години ще бъдат от решаващо значение за бъдещето на живота на Земята”, допълва Шуит.
Какво правим в България?
WWF България иска да привлече вниманието към намиращите се под заплаха животни. Затова обнови изцяло своя интерактивен куиз, като добави нови застрашени видове, за чието бъдеще алармира докладът. Куизът насърчава любителите на природата да различат снимки на реални животни от такива, генерирани с изкуствен интелект.
„По този начин искаме да покажем на хората истинските животни и нуждата от спешни мерки за тяхното опазване. Надяваме се да привлечем интереса към живата планета, защото в горите, океаните, пустините и ледените полета все още има диви животни. Съвсем скоро обаче част от тях може да изчезнат завинаги. Дали ще се случи, зависи от нас”, разказва Калина Бояджиева от WWF България.
