Популациите на дивите животни на Земята са се свили с катастрофалните 73 процента само за 50 години. Това стана ясно от двугодишният доклад за живата планета на WWF, за който са изполвани данни от Лондонското зоологическо дружество (ZSL). Документът очерта промените в популациите на наблюдаваните видове между 1970 г. и 2020 г.
Според WWF следващите пет години са „решаващи за живота на Земята“. Организацията призова ЕС да направи повече за защита на жизненоважните местообитания и биоразнообразието.
„Констатациите от този доклад са тревожни и потреблението в ЕС продължава да бъде основен двигател на глобалната загуба на биоразнообразие, особено в критични екосистеми като Амазонка, която наближава необратима повратна точка“, казва Анке Шулмайстер-Олденхов, мениджър на горите от Европейски политически офис на WWF.
Миналата седмица Европейската комисия отложи своя закон за обезлесяването с една година, забавяйки мярка, която имаше за цел да отбие разчистването на земя от веригите за доставки на блока.
„Колко още гора трябва да загубим, преди политиците да разберат необходимостта от незабавни действия?“, пита Шулмайстер-Олденхов.
Кои видове диви животни са най-застрашени?
Индексът на живата планета на ZSL включва почти 35 000 популационни тенденции на 5 495 вида. Той разкрива среден спад от 73 процента в популациите на гръбначните диви животни – бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби – между 1970 г. и 2020 г.
Сладководните популации са претърпели най-сериозен спад, спадайки с 85 процента за 50 години. WWF проследява тази загуба до язовири и други прониквания в местообитания, които могат например да блокират миграционните пътища на сладководните риби.
Докладът на WWF за 2022 г. изчислява, че размерът на популацията им е намалял средно с 69 процента за същия период от време. Но двете проучвания не са пряко сравними, тъй като съдържат различни набори от видове, обясняват от неправителствената организация.
По отношение на регионите, най-рязък спад е настъпил в Латинска Америка – стряскащ спад от 95 процента – и Африка, със 76 процента намаление на популациите на дивата природа. За сравнение, Европа регистрира спад от 35 процента.
Базовото ниво от 1970 г. е важно да се има отбележи, тъй като разрушителното въздействие на хората върху природата вече беше очевидно в Европа и преди 70-те години на миналия век. Следователно има по-малко негативна тенденция.
15-ото издание на доклада Living Planet привлича специално внимание към обезлесяването в Амазонка, където пожарите достигнаха най-високото си ниво от 14 години този август.
Измирането на тропическите гори на Амазонка и масовото измиране на кораловите рифове са повратни точки, които биха създали широкообхватни шокови вълни, които ще засегнат продоволствената сигурност и поминъка, са казва още в анализа.
Как ЕС може да се справи със загубата на биологично разнообразие?
„Новият доклад за живата планета изпраща строго предупреждение – часовникът тиктака и нашето биоразнообразие виси на косъм. За щастие спасяването на природата е важен съюзник в безмилостната борба срещу изменението на климата и за това Европейската зелена сделка е от решаващо значение“, казва Алекс Мейсън, ръководител на климата и енергията в Службата за европейска политика на WWF.
WWF призовава ЕС да наложи всички инициативи на Зелената сделка относно системите за опазване, храна, енергия и финансиране, както и наскоро одобрения Закон за възстановяване на природата, който има за цел да възстанови най-малко 20 процента от сухоземните и морските зони в региона до 2030 г.
Докладът също така призовава ЕС да полага по-големи грижи за въздействието си в чужбина. Производството на храни е основният двигател на загубата на местообитания и драстично изчерпва водните ресурси, като според анализа то генерира 70 процента от световното потребление на вода.
„Още един научно обоснован доклад ни разказва същата история за нашата хранителна система – история, която сме игнорирали твърде дълго. В Европа сме се отнасяли към природата като към безкраен ресурс и сега виждаме последствията от нарастващите въздействия на наводненията и сушите върху нашата продукция“, казва Джулия Риедо, служител по устойчиво земеделие в Службата за европейска политика на WWF.
WWF добавя, че новата Европейска комисия трябва да реформира основите на Общата селскостопанска политика и да стимулира фермерите да преминат към устойчиво земеделие като единствен път към процъфтяващо бъдеще.
Организацията ще представи конкретните си изисквания, свързани с природата, на COP16 за биоразнообразието в Колумбия по-късно този месец и на COP29 за климата в Баку през ноември.
