Днес, 20 януари, Доналд Тръмп ще положи клетва като 47-ия президент на САЩ и ще встъпи в длъжност за втория си мандат. Светът е затаил дъх в очакване да види какви ще бъдат първите му ходове. По въпросите на климата и околната среда перспективите изглеждат доста мрачни, предава Евронюз.
Тръмп за първи път влезе в Белия дом през 2017 г., решен да разруши много политики за изменението на климата, въведени по време на администрацията на Обама. Но това беше само началото. 45-ият президент намали голяма част от това, което смяташе за екологична бюрокрация – политики в съответствие с климатичните и екологични цели, които Тръмп видя като пагубни за бизнеса. За четири години администрацията на Джо Байдън успя да възстанови и засили регулациите, да стимулира инвестициите, а разширяването на изкопаемите горива беше ограничено. Но новоизбраният президент Тръмп даде да се разбере, че отмяната на много от тези политики ще бъде приоритет за него, някои дори още в първия му ден на поста.
Енергийната политика на Тръмп
„Фокусът му върху енергията и околната среда е централна част от икономическото му мислене. Що се отнася до него, енергийното господство е панацея за цяла гама от болести“, обяснява професор Дейвид Х. Дън от катедрата по международна политика в университета в Бирмингам.
Тръмп многократно е обещавал да намали енергийните разходи за американския народ с 50% през първата си година. Но как? Тръмп вярва, че ключът е в изобилието от доставки. Първа стъпка ще бъде премахването на това, което той смята за ненужно регулиране и бюрокрация, отваряйки нови възможности за производство. САЩ вече са най-големият производител на природен газ в света и от 2023 г. най-големият износител на втечнен природен газ (LNG). Износът достигна рекордни върхове през 2024 г., като данните за проследяване на корабите на Kpler показват, че са били изпратени 86,9 милиона тона – със 720 000 тона повече от предходната година. Администрацията на Байдън спря новите одобрения за износ на LNG през януари миналата година в очакване на анализ за икономическото и екологичното въздействие. Този доклад беше публикуван през декември.
„Основният извод е, че подходът „бизнес както обикновено“ не е нито устойчив, нито препоръчителен“, заяви при публикуването на доклада министърът на енергетиката Дженифър Гранхолм.
Независимо от това президентът Тръмп иска да изнася втечнен природен газ в безпрецедентен мащаб като начин да вземе надмощие над другите страни производителки на петрол. Голяма част от опитите на Тръмп да увеличи предлагането се основава на противоречивата практика на фракинг. През 2023 г. фракингът добави приблизително три милиарда барела суров петрол към производството на САЩ – около 64% от общото производство на нацията.
Фракингът е един от най-въздействащите върху околната среда начини за добив на изкопаеми горива. Използваните химикали могат да замърсят питейната вода, отделят се метан и други замърсители на въздуха и процесът може дори да предизвика дори леки земетресения. Около 95% от новите кладенци, пробити в Съединените щати, са с хидравлично разбиване, според Министерството на енергетиката на САЩ. Тръмп се надява да увеличи фракинга, като освободи федерална земя и улесни компаниите да получават разрешителни. Планът му обаче има сериозни недостатъци. САЩ нямат инфраструктура за износ на LNG в мащаба, който президентът Тръмп прогнозира. Наводняването на пазара с ново гориво за намаляване на разходите ще го направи по-малко печеливш за компаниите.
Ще се оттегли ли Тръмп от Парижкото споразумение в първия ден?
Оттеглянето на президента Тръмп от Парижкото споразумение в деня на встъпването му в длъжност през 2017 г. беше пищен, символичен жест. Отмяната на оттеглянето на Байдън в първия ден от него беше също толкова емблематично. Въпросът, който всички задават сега, е дали президентът Тръмп ще се оттегли отново на 20 януари, когато поеме властта.
„Наистина мисля, че новоизбраният президент Доналд Тръмп вероятно отново ще изтегли САЩ от Парижкото споразумение за климата. Мисля, че този път той вероятно ще направи това по-бързо и ще причини повече щети по този начин“, казва професор Амелия Хадфийлд, ръководител на катедра „Политика и международни отношения“ в Университета на Съри.
Според професор Дън има и втори вариант:
„Тръмп ще избере един от двата начина. Или ще се оттегли от Париж в първия ден – бомбастично, драматично, както направи последния път – или няма да се оттегли, а просто ще игнорира изискванията.“
Какво ще бъде въздействието върху останалия свят?
Докато епицентърът на промените в политиката на Тръмп ще бъде в Северна Америка, останалият свят със сигурност ще усети шоковите вълни. Излизането от Парижкото споразумение ще окаже натиск върху други нации, които се стремят да намалят емисиите на CO2.
„Вероятното излизане на САЩ от споразумението подкопава търпеливо изградената рамка за глобално управление, която помага на страните да напредват в техните действия в областта на климата и да ги държи отговорни. Също така, това подкопава реалния и усърден напредък, предприет от страни по целия свят, включително САЩ, през последните няколко години“, посочва професор Хадфийлд.
Опасен е и климатичният скептицизъм на президента Тръмп. Дори когато Лос Анджелис гори, Тръмп би отрекъл, че човечеството има проблем с глобалното затопляне. Подкрепен от Илон Мъск и огромното му влияние в социалните медии, Тръмп разполага с безпрецедентна платформа, на която да споделя тази реторика.
Независимо дали става въпрос за климата или други въпроси, противоречивата реторика на Тръмп прониква във всички сегменти на обществото, както в САЩ, така и в чужбина. Това влияние може да се окаже пагубно за глобалните действия в областта на климата.
„Ако Америка се оттегли от Парижкото споразумение, тогава възможността за други или също да се оттеглят, или да мамят, е огромна“, опасява се професор Дън.
Последици от политиката на Тръмп
Като се има предвид позицията на новоизбрания президент относно околната среда, не е изненадващо, че професор Дън очаква от него да лиши или поне да не финансира федералните агенции, отговорни за опазването на околната среда. Без финансиране тези агенции не могат да наемат специалистите, от които се нуждаят, за да поддържат ефективна работа. Експертният опит ще бъде лишен, знанията ще бъдат загубени и за САЩ ще бъде много трудно да се възстанови.
„Америка вече изостава много от задълженията си, приети на COP, поради това, което Тръмп направи последния път. Този път той вероятно ще го направи по начин, който не само ще навреди на тези екологични цели, но и на управлението на тези цели в бъдеще“, смята Дън.
Промяната в политиките между последователните правителства на републиканците и демократите вече разклати почвата и за инвеститорите. Връщането към фокус върху въглеродните емисии ще промени проектите, които вече са в процес на подготовка, и ще направи инвеститорите още по-нервни.
„Ако демократите спечелят следващия път и има вероятност отново да обърнат нещата, как може всяка компания да инвестира? Защо да харчите пари за голям инфраструктурен проект, ако след четири години ще откриете, че той е лишен от финансиране и е обявен за незаконен?“, пита Дън.
Правна защита
Несъмнено ще има обратна реакция от противниците на политиките на Тръмп, както и много правни предизвикателства. Проблемът е, че президентът Тръмп също контролира закона. На най-високо ниво Върховният съд се претегля в полза на републиканците с шест към три мандата. Президентът Тръмп назначи трима нови съдии по време на предишния си мандат, най-много от всеки президент след Роналд Регън. Федералните апелативни съдилища на САЩ, едно ниво под Върховния съд, имаха 54 назначения при президента Тръмп за четири години, само едно по-малко от броя, назначен при Обама за осем години.
В резултат на това балансът в тези мощни федерални апелативни съдилища се измести от демократите към републиканците. Тези съдии изпълняват ролята си цял живот. Назначените от президента Тръмп бяха сравнително млади, когато заеха поста – например тримата върховни съдии бяха на възраст 55 или по-малко. Анализ на Pew Research Center показа, че съдиите, които са били назначени в съда, когато са били на 55 или по-млади, обикновено остават на поста две десетилетия.
Колко изпълнителни заповеди ще подпише Тръмп в първия ден?
Очаква се президентът Тръмп да подпише множество изпълнителни заповеди в първия ден от своето президентство, както и при първия си мандат. През 2017 г. той подписа 24 изпълнителни заповеди, 22 президентски меморандума, 20 президентски прокламации и 28 законопроекта през първите си 100 дни на поста. Този път Axios съобщава, че планира да подпише повече от 100 изпълнителни заповеди в началото на своя мандат. Тръмп обаче е фокусиран не само върху енергията и климата. Въпроси като имиграцията, митата и помилванията на бунтовниците на Капитолия също са на първо място в дневния ред. Но би било изненада, ако проблемите с околната среда отпаднат в първия ден.
Изпълнителната заповед, макар и да звучи доста грандиозно и официално, не е държавна политика. Много от обещанията на Тръмп към избирателите ще изискват месеци, може би дори години, на преговори с Конгреса.
„Изпълнителната заповед е само началото на един процес. Да, това може да е индикация за планираната му посока. Но тази заповед не означава непременно, че ще се случи“, обяснява Дън.