Най-спешната стъпка за овладяване на водната криза в България е спирането на течовете по водопреносната система, които в момента са в огромни размери. Ако се коригират 20% от тях, биха се предотвратили 80% от загубите. Основната причина за тази спешност, е че страната ни е на челно място в Европейския съюз по загуби на вода – над 60%, като в някои региони губим повече вода, отколкото потребяваме, а огромните щети се заплащат изцяло от сметките и данъците на обикновените хора. Управлението на водите у нас е изключително нерационално и това също трябва да се промени колкото може по-скоро. Затова и другите две неотложни мерки срещу безводието са координацията в управлението, както и намиране на алтернативни източници на вода.
Тези изводи направиха експертите по води проф. Емил Гачев – ръководител на секция „Води“ в Института за изследване на климата, атмосферата и водите – БАН и Борислав Сандов – бивш вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите (2021–2022). Двамата представиха актуалната ситуация и най-сериозните проблеми, свързани с безводието в страната. Те очертаха и необходимите спешни мерки и решения за овладяване на водната криза на пресконференция на тема „България пресъхва: Изтича не само водата, а и времето за действие”, организирана от платформата Климатека.
Общата картина с безводието
С днешна дата кризата с безводието се задълбочава и обхваща все повече хора и населени места в България, предупреждават и двамата експерти. Проблемите са по цялата верига на водоснабдяване. Общоизвестен мит е, че България е богата на водни ресурси. Но това съвсем не е така, защото 85% от пресноводния ресурс се дава от река Дунав, чиято вода не е годна за питейно-битови нужди, а и оттокът ѝ не принадлежи само на България.
Язовирите: с 61% от полезния си обем, на места – с едва 20–25%
Към 14 юли язовирите в страната са пълни средно на 61% от полезния им обем, като най-сериозен дефицит показват водохранилищата в Северозападна България с едва 20–25% от полезния обем. В най-добро състояние са язовирите, разположени в планинските райони на Югозападна и Южна България. От 2022 г. насам се наблюдава постепенно намаляване на обемите. През 2024 и 2025 г. повечето язовири са с ниски нива, като обемът на оттока за 2024 г. е доста по-нисък от средния за последните 20 години.
Как влияе климатът на водните ресурси?
За последните 30 години имаме сериозно повишение на температурите в България – около 0.5-0.8 °C на средна база. Заради засиленото изпарение, по-високите температури способстват намаляване на водните запаси, дори при непроменени валежи.
Макар Арктика да е далеч от нас, с топенето на ледниците там, се променя атмосферната циркулация в цяла Европа – носещите влага циклони се изтеглят на север, а към нас нахлува топъл сахарски въздух, дори през зимата. Съответно се променя и разпределението на валежите – понастоящем пролетта и есента имат най-голям потенциал да са дъждовни, с по-големи стойности през април и май, но през лятото количествата рязко намаляват. В последните години нарастват валежите през септември, но това е предимно в резултат на бури и проливни валежи по циклони, възникващи върху аномално топлите води на Средиземно и Черно море в края на лятото и началото на есента.
Затоплената атмосфера задържа повече влага и енергия, което води до усилване на метеорологичните процеси. Съответно общото количество на валежите не е спаднало толкова, но се променя разпределението им – валежите се концентрират в няколко силни извалявания, разделени от продължителни сухи периоди. Пример за това са последните лета и по-конкретно миналото, когато имахме много силно засушаване, което изостри водния дефицит. По всичко личи, че и това лято ще е сходно с миналогодишното.
Всички тези климатични явления са неблагоприятни за доброто разпределение на водните ресурси.
Всяка втора капка вода не стига до потребителя
В някои региони България губи повече вода, отколкото потребява. Проблемите се проявяват по цялата верига на водоснабдяването. На редица места загубите на вода надхвърлят 50%, като най-големи са загубите в Пернишка област – над 80%, а най-малки – в област София град (Софийска вода) – 36%.
С всичко това, България се нарежда на челно място в ЕС по загуби на вода, отчетени между водохранилищата и потребителите.
Друг съществен проблем е, че половината от водоизточниците нямат учредени санитарно-охранителни зони. Това излага на риск качеството и количеството на водите, предназначени за питейно-битови нужди и излага на здравни рискове ползвателите.
Половината от водоизточниците се използват без издадени разрешителни за питейно-битови цели от Басейнови дирекции. Става дума за 4117 от 8256 водоизточника, за които КЕВР и ВиК дружествата предоставят данни. Налице е сериозно нарушение на действащото законодателство в областта на водите.
„Попадаме в парадокс обаче: ако се приложи законът – заради липса на разрешителни половината от селищата би следвало да останат без вода, което не е приемливо”, коментира Сандов.
Друг сериозен проблем е, че при 34% от водоизточниците липсва измерване на количествата използвана вода на входа, чрез водомери, а това съставлява около 44% от общите водни обеми.
Без данни не могат да се правят политики
Информацията за състоянието на водните ресурси и проблеми у нас все още е частична и непълна.
„Знаем, че данните са много тревожни, а дори нямаме пълната картина,” заяви Борислав Сандов с уточнението, че над 500 населени места не се обсулжват от ВиК оператор.
Макар и малки, тези селища ползват вода за питейно-битови нужди, която не влиза в общите сметки. Липсата на измерване означава, че не е ясно къде точно се губи водата – течовете може да са много, но без контролни точки няма как да се установят. Търговските загуби често са резултат от незаконни водохващания или кражби – ако се случват още на входа, остават невидими; ако са по трасето, могат да се засекат, но само при наличие на добър мониторинг.
Другите ключови проблеми са недостатъчният капацитет и лошо планиране. В определени региони е налице нарастващо потребление при намаляващи обеми на воден ресурс. Поливането с питейна вода е остаряла, но масова практика, водеща до пагубни резултати.
Всички плащаме високата и чужда цена от безводието – по няколко пъти
Сметките за вода са рекордно високи за 2025 г., но ние плащаме и за водата, която просто изтича. При воден режим домакинствата понасят допълнителни разходи – за бутилирана вода, за водоноски или за инвестиции в резервоари и системи в райони с хроничен недостиг.
Като потребители също усещаме ефекта – засушаването оскъпява напояването, а това вдига цените на храните. Като данъкоплатци покриваме разходите на държавата за аварии, ремонти, но и при евентуални санкции за неизпълнени ангажименти към ЕС.
Но цената не е само финансова – липсата на вода влошава качеството на живота, създава сериозни здравни рискове и задълбочава социалните неравенства, като най-силно засегнати са уязвимите и бедните групи, които нямат достъп до алтернативи.
Споделена отговорност
Управлението на водите е разпокъсано между множество институции:
- Министерството на околната среда и водите наблюдава водния обем в 52-те комплексни и значими язовира и прилага Плановете за управление на речните басейни;
- Министерството на регионалното развитие и благоустройството отговаря за ВиК дружествата и водоснабдяването на потребителите;
- Министерството на икономиката управлява язовири чрез Държавната консолидационна компания;
- Министерството на земеделието отговаря за „Напоителни системи“ и язовирите за напояване;
- Министерството на здравеопазването следи качеството на водите за питейни нужди;
- Министерството на енергетиката стопанисва язовири и деривации чрез Националната електрическа компания;
- Народното събрание приема промени в Закона за водите и създава временни комисии;
- Министерският съвет одобрява планове и програми, определя такси и тарифи, и предоставя концесии за добив на минерална вода;
- Общините отговарят за ВиК мрежата на местно ниво.
При толкова много институции, които носят отговорност, е трудно да се вземат работещи решения за управлението на водите.
Какви са мерките и решенията?
Експертите разгледаха мерки в пет основни направления: стратегически, законодателни, управленски, технически и т.нар. „меки мерки“.
Неотложни мерки
Нужно е комплексно решение, което да е инициирано, ръководено и субсидирано от държавата. Спешно се налага да се установят и отстранят големите течове – онези 20% от тях, които фактически причиняват 80% от загубите. Необходимо е да се прилагат нови технологии за откриване на течове, особено по междуселищните водопроводи. Измерването на водните количества трябва да се прави не само при входа, но и при изхода и по основните артерии на ВиК системата, за да се оптимизират наличните ресурси и да се спре разхищението. Трябва също да започнат проверки за незаконно включване и това да се ограничи.
„Най-спешните действия включват подобряване на водната инфраструктура, по-строг управленски контрол и целенасочени инвестиции в алтернативни източници. Необходима е национална програма, но досега подобни инициативи често са ставали обект на злоупотреби, вместо на реална подкрепа,” коментира проф. Гачев.
„Първата стъпка е да спрем течовете. Втората – да търсим алтернативни водоизточници. И третата – да осигурим добро управление. Ако не се действа навреме, недостигът ще засегне и големите градове, а тогава последствията ще са още по-тежки. Трябва да намерим начин като общество не само да говорим за решения, а да започнем да ги прилагаме“, коментира Сандов.
Дългосрочни мерки
От две години се говори за водна криза, а Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията е изтекла още през 2023 г. И следва да се направи нова.
В момента има сформирана и временна комисия в Народното събрание, от която следва да излезе и доклад. Нужно е визионерство и да има реален дебат за структурната реформа – иначе има опасност да се правят „стъпки на парче“.
Стратегическите мерки
Актуализация на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор (2013-2037 г.), с нови краткосрочни и средносрочни цели. Картиране къде са необходими по-приоритетни мерки;
Интегриране на новата стратегия на ЕС – цел за 2030 г. е намаляване на употребата на вода с 10%.
Нова стратегия за адаптация към климатичните промени
Необходимо е предпроектно проучване, което да изследва нуждите и възможностите за използване водите на Черно море във ВиК мрежата. Има възможности за използване и обезсоляване на тези води, но тепърва трябва да се проучат.
„През следващите 10 години има сериозен риск да не можем да удовлетворим нуждите от вода на Южното Черноморие, особено през лятото. Когато пресъхнат чешмите по морето, ще е твърде късно да спасяваме туризма“, коментира Сандов.
Законодателни мерки
Законодателните мерки включват промени в Закона за водите и Закона за горите, които да гарантират опазването на горите в санитарно-охранителна зони (СОЗ), както и промени в Закона за водоснабдяването и канализацията, които да оптимизират управлението на сектора.
Все още няма утвърдени стандарти за водна криза, което е ключово, тъй като те задават рамката за реакция и мерки. Така при обявен воден режим в населено място, това да се счита за бедствено положение и да се активират специални процедури.
Управленски мерки
- Изпълнение препоръките на Плановете за управление на речните басейни и Националната стратегия за адаптация към изменението на климата;
- Проучване на качество на водата в язовири за поливни и енергийни цели и оценяване на възможността те да бъдат включени като редовни или резервни водоизточници;
- Изпълнение на регионални проекти с особена важност, напр. магистрален водопровод от каскадата Доспат-Кричим за нужди на Горнотракийската низина (Пловдив, Хасково);
- Подобряване използването на водите на р. Дунав за нуждите на ВиК и напояване;
- Учредяване на санитарно-охранителни зони (СОЗ) за всички водоизточници и ограничаване ползването на старите гори в СОЗ с цел максимално осигуряване на техните водоохранителните и водорегулиращите функции;
- Проучване и опазване на нови резервни водоизточници и определяне на техните санитарно-охранителни зони.
Биха могли да се въведат ограничения за количествата вода за напояване на някои видове земеделски територии при определени ситуации. Друга алтернативна мярка в земеделието би била насърчаване на използването на (традиоционни) сухоустойчиви сортове – например лимец, коноп, които са се отглеждали преди в България и е добре да бъдат възстановени, защото издържат на засушаване.
Технически мерки
Има необходимост от прилагане на т.нар. природно-базирани решения, като възстановяване или създаване на ретензионни резервоари със смесени функции за превенция от наводнения и подхранване на местни водоизточници. Ретензионните резервоари представляват обеми вода, които се задържат от естествени или изкуствени структури, като например реки, езера, влажни зони, язовири, крайречните гори и други естествени водоеми. Те играят ключова роля в управлението на водните ресурси, особено при регулиране на водния поток и предотвратяване на наводнения
Важни са и инвестициите за въвеждане и прилагане на нови технологии за пречистване на питейните води, както и изпълнение на европейското законодателство за пречиствателните станции за отпадни води.
Кризата с безводието в България се задълбочава и засяга все по-голям брой хора и населени места. За да бъдат ефективни, решенията трябва да бъдат комплексни и координирани – частичните мерки вече не дават резултат.
Необходимо е спешно осигуряване на национално финансиране, включително възстановяване на отпадналия воден проект по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), значителни инвестиции във ВиК мрежата, както и подобряване на ефективността и реализацията на наличните проекти. Съществуват възможности за допълнително финансиране чрез европейски програми като „Околна среда“ (ПОС), „Региони в растеж“ (ОПРР), както и чрез национални механизми като ПУДООС и Общинската програма на МРРБ.
Въпреки наличието на политики и финансови инструменти, от ключово значение е да се идентифицират слабите звена – най-вече в прилагането на законодателството и координацията между институциите. Нуждаем се от целенасочени стратегически, законодателни, технически и управленски мерки. Времето за реакция е сега – както за краткосрочни действия, така и за дългосрочни решения, които да гарантират устойчиво управление на водните ресурси в страната.
