ЕС е обвинен в отслабване на лидерството си в областта на климата, след като даде зелена светлина за междинна цел за емисиите до 2040 г., алармира Евронюз. В началото на месеца Европейският съвет официално прие изменения европейски закон за климата. Това означава, че до 2040 г. държавите членки трябва да намалят нетните си емисии на парникови газове с 90% в сравнение с нивата от 1990 г.
Според Съвета междинната цел ще помогне за укрепване на пътя на ЕС към постигане на климатична неутралност до 2050 г. във всички сектори на икономиката. Това е ситуацията, при която емисиите, задържащи топлина, които се отделят в атмосферата, се балансират от инициативи, които премахват еквивалентно количество и по този начин нямат принос към глобалното затопляне.
„ЕС остава ангажиран да води световната борба срещу изменението на климата, като същевременно защитава нашата конкурентоспособност и гарантира, че никой не е изоставен. Приемането на знаковата цел за климата до 2040 г. ще даде на индустрията, гражданите и инвеститорите уверението, от което се нуждаят за чистия преход през следващото десетилетие“, заяви Мария Панайоту, министър на земеделието, развитието на селските райони и околната среда на Република Кипър.
Достатъчно амбициозна ли е климатичната цел на ЕС за 2040 г.?
През 2023 г. Европейският научен консултативен съвет по изменението на климата препоръча ЕС да се стреми към намаляване на нетните емисии с 90% до 95% до 2040 г. в сравнение с прединдустриалните нива. Одобрената от ЕС цел следователно е в долния край на насоките, но все пак се придържа към препоръките, определени от независимия орган.
Сара Хек от Climate Action Tracker смята, че макар междинната цел да е положителна, спорна вратичка рискува да забави реални и амбициозни действия в ЕС. Това е така, защото от 2036 г. нататък висококачествени международни въглеродни кредити могат да бъдат използвани до лимит от 5% от нетните емисии на ЕС за 1990 г., за да допринесат за постигането на целта за 2040 г. Това ще позволи на държавите членки да купуват кредити, генерирани от проекти за намаляване на емисиите в други страни, и да отчитат тези съкращения като част от собствените си цели.
Това е инициатива, която вече се използва от държави като Япония, и означава, че само 85% от намаленията на емисиите трябва да бъдат постигнати в рамките на ЕС.
Съветът на ЕС заявява, че тези кредити трябва да се основават на достоверни дейности за намаляване на емисиите на парникови газове в страните партньори, в съответствие с Парижкото споразумение. Хек обаче твърди, че съществуващите предпазни мерки са недостатъчни, за да гарантират това.
„Това е рискована стъпка назад, която подкопава принципа, че климатичните цели трябва да водят до реално намаляване на вътрешните емисии“, казва тя.
ЕС прекрати използването на международни кредити още през 2021 г. поради опасения, че Схемата за търговия с емисии на ЕС е бомбардирана с евтини, нискокачествени кредити, които отслабват стимулите за намаляване на емисиите.
„Повторното въвеждане на компенсации сериозно отслабва вътрешните амбиции на ЕС, като позволява вратички в счетоводството и излага на риск постигането на целта на блока за нетни нулеви емисии“, добавя Хек.
Какво липсва на климатичната цел на ЕС за 2040 г.?
Climate Action Tracker предупреждава, че климатичните цели на ЕС за 2040 г. не са както ясни, така и амбициозни, що се отнася до сектора на земеползването и периода след 2030 г.
ЕС не е предоставил отделни цели за земеползване, промени в земеползването и горско стопанство (LULUCF) за 2035 г. или 2040 г. Този сектор обхваща емисиите и поглъщанията на парникови газове, произтичащи от прякото човешко земеползване, промените в земеползването и горските дейности.
Въглеродът се улавя от горските стопанства и пасищата, докато загубите на въглерод се наблюдават върху съществуващи природни земи, които се превръщат в обработваеми или селища.
Хек твърди, че липсата на цели за LULUCF прави трудно разбирането каква част от намаленията в ЕС ще дойдат от реални съкращения на емисиите в сравнение с уловителите на земята.
Прекалено ли разчита ЕС на съхранението на въглерод?
Измененият закон за климата определя допълнителни ключови елементи, които Комисията трябва да вземе предвид при подготовката на предложения за периода след 2030 г. Това включва постоянни поглъщания на въглерод (CCS) в ЕС – където емисиите се улавят от атмосферата и се съхраняват трайно.
„В оценката на въздействието на целите за климата до 2040 г. сценариите на ЕС показват, че стотици милиони тонове CO2 може да се нуждаят от улавяне и съхранение до 2040 г. От решаващо значение е всяко CCS да допълва дълбоките канали за емисии, а не да ги заменя. Прекомерното разчитане на поглъщания или съхранение рискува да забави структурния преход от изкопаеми горива“, казва Хек.
