Нахлуването на Русия в Украйна отвори нова глава в историята на движението за отговорно инвестиране. Още в началото на 2022 г. компаниите за изкопаеми горива се възползваха от възстановяването на пътуванията и по-широкото търсене на енергия, тъй като икономиките започнаха да се възстановяват от COVID пандемията. Но военният конфликт даде допълнителен тласък на петролните и газови компании и техните инвеститори, които се възползват от покачването на цените, предизвикано от опасенията за спиране на руските доставки, пише Financial Times в свой анализ.
Последващият възход на акциите на енергийния сектор представи едно от най-големите изпитания пред екологично съзнателните инвеститори от появата на феномена за инвестиране в околната среда, социалното и корпоративно управление (ESG).
Изведнъж отговорните инвеститори, които обикновено имат по-ниско тегло на петролните и газови компании в портфейлите си, започнаха да виждат, че представянето им не е толкова добро, колкото на конвенционалните фондове.
Дори мениджърът на активи BlackRock, който стартира десетки ESG фондове през последните години, подкрепяйки ходове за декарбонизиране на икономиката, сигнализира, че уравнението се е променило. По-рано този месец той предложи известен краткосрочен тласък на производството на изкопаеми горива въпреки широката му подкрепа за нетни нулеви цели.
Американският пратеник по климата Джон Кери предупреди правителствата да не се обръщат към въглища, в опит да се откажат от руския газ.
„Ключовото нещо е да не се поддаваме на идеята, че „О, Украйна промени всичко и затова ще изградим инфраструктура, за която преди това бяхме решили, че не можем да направим “, каза Кери пред FT преди няколко седмици.
Но въпреки тези призиви Европа се обръща към алтернативни изкопаеми горива, за да се отскубне от руския газ. Европейската комисия заяви, че през следващите 10 години Блокът може да използва 5% повече въглища, отколкото се очакваше преди. При най-лошия сценарий, ако Европа замени целия внос на руски газ с въглища, емисиите могат да се повишат с до 0.8 гигатона CO₂ еквивалент през първата година, според нов доклад на доставчика на финансови данни MSCI.
„Компенсирането на краткосрочното увеличение на емисиите в бъдеще може да се окаже скъпо за глобалната икономика, с отрицателно въздействие върху настоящото поколение“, казва MSCI.
Допълнително усложнение за отговорните инвеститори е фактът, че в някои ESG фондове квалифицираните петролни и газови компании съставляват нарастващ дял от участията с покачването на цените на акциите им. В най-големия ESG борсово търгуван фонд на BlackRock, ExxonMobil се изкачи до 17-ия по големина холдинг към 17 май, спрямо 38-ия в края на 2021 г.
Все пак акционерите имат лостове да настояват за енергиен преход – ако решат да го използват. Енергийните компании Chevron, ConocoPhillips и Pioneer Natural Resources са увеличили дивидентите си благодарение на нарастващите цени на енергията, отбелязва MSCI. Въпреки това, както компаниите, така и техните инвеститори биха могли да насочат тези изплащания към проекти за възобновяема енергия.
„Инвеститорите първо трябва да имат достатъчно власт, за да стимулират мащабно преразпределение на капиталa, което вероятно изисква колективна решимост и действия“, твърди MSCI.
Той отбелязва, че коалиции като Алианса на собствениците на въглеродно неутрални активи и Climate Action 100+ биха могли да действат като координатори за инвестиционни фондове.
Малко след инвазията в Украйна критиците също попитаха защо руските активи са били държани от ESG фондове. Те предполагат, че отговорните инвестиционни фондове не трябва да имат нищо общо с руски компании.
Но в действителност експозицията на сектора към Русия е почти незначителна. От устойчивите фондове на нововъзникващите пазари само един е имал експозиция в Русия над 4.9%, според доставчика на данни Morningstar. А устойчивите фондове за дялово участие на нововъзникващите пазари имат почти две трети по-малко експозиция в Русия.
Самите компании се изтеглят от Русия. Въпреки че голяма част от продажбата е предизвикана от режими на санкции, почти 1000 глобални компании обявиха, че намаляват дейността си в Русия доброволно и извън това, което се изисква от санкциите, според Джефри Зоненфелд, професор в Йейлското училище по мениджмънт.
Една от последните западни компании, които се оттеглиха, е веригата за бързо хранене McDonald’s, която заяви, че ще продаде руския си бизнес с мотива, че оставането в страната не е „в съответствие с ценностите на McDonald’s“ след атаката на президента Владимир Путин срещу Украйна.
Отговорните инвеститори са готови да продължат да оспорват решенията на международните компании да продължат да работят в Русия. Schroders, например, казва, че подкрепя компании като BP, които са решили, че вече не могат да работят в Русия и да подкрепят режима на Путин.
„Очаква се от компаниите да „заемат позиции“, а не само да „спазват правилата“, казва Марина Севериновски, ръководител на отдела за устойчивост в Северна Америка на Schroders. „Компаниите, работещи в Русия, трябва да обмислят последиците от оттеглянето върху служителите – например някои компании заявиха, че ще продължат да плащат заплати, дори когато магазините са затворени“, добавя тя.
