Съдът на Европейския съюз постанови, че френският указ, забраняващ използването на термини като „пържола“ или „филе“ на растителна основа, нарушава законодателството на ЕС. Мотивите на съда отварят вратата за подобни забрани на национално ниво с други средства, предава Euractiv.
Базираният в Люксембург съд на ЕС нанесе удар на френския закон от 2022 г., забраняващ пускането на пазара на храни на растителна основа с имена, които обикновено се свързват с продукти от животински произход.
Решението обаче проправя пътя за Париж – и евентуално за други държави-членки – да постигнат целта за предотвратяване на пускането на пазара на продукти като “веган пържоли” по други начини.
Френският указ беше оспорен за първи път на национално ниво от вегетариански и вегански активисти и производителя на храни на растителна основа Beyond Meat и беше спрян от най-висшия административен съд в страната в очакване на решението на Съда на ЕС.
Според решението забраната на „месни“ наименования за определени храни не е същото като установяването на „законно наименование“ за животински продукти, което според съда е позволено на националните правителства.
Съдът казва, че тъй като Франция не е приела законно наименование за термините, традиционно свързвани с храни от животински произход, не може да попречи на производителите на растителни алтернативи да ги използват.
Какво може да означава решението?
В заключението си Съдът на Европейските общности не изключва възможността държавите-членки да предприемат мерки за установяване на законни наименования и изясняване какво е „пържола“ или „филе“, което може да отвори вратата за правителствата евентуално да ограничат термините „месни“ за продуктите с определен състав.
Европейският вегетариански съюз (EVU), една от организациите, повдигнали случая във Франция, призна тази възможност в прессъобщение, подчертаващо потенциалното отрицателно въздействие на подобни ходове.
„Прилагането на законни наименования на храни от животински произход би се оказало дълъг, сложен и продължителен процес, който рискува да доведе до по-нататъшни проблеми с хармонизацията на ниво ЕС“, се казва в прессъобщението.
Според EVU опитите за законово дефиниране на такива продукти биха могли да нарушат единния пазар поради „културни и езикови различия“.
„Една наденица в Германия може да се различава от тази във Франция“, добавят от организацията.
Загрижеността относно потенциалната фрагментация на пазара беше изразена от Паоло Патруно, заместник-генерален секретар на месопреработвателната индустрия в ЕС (CLITRAVI), който призова законодателите на блока да се намесят.
„През 2021 г. призовахме за общи правила за ЕС, но някои членове на Европейския парламент предпочетоха да вземат решението си въз основа на идеология, вместо на закон“, каза той.
Тогава въпросът беше обсъден по време на дебат за реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП), в който парламентът отхвърли всички изменения, предлагащи да се забрани използването на наименования на месо за растителни храни.
Като се има предвид, че регулирането на маркетинга на продукти на растителна основа е на първо място в дневния ред на френското правителство през последните години, остава да се види дали Париж ще предприеме нов ход в тази посока.
През февруари тази година, на фона на вълна от протести на фермери в целия блок, правителството прие подобен указ като част от „план за суверенитет“ за животновъдния сектор.
Междувременно решението на Съда на ЕС означава, че хранителните компании във Франция не могат да бъдат държани отговорни за използване на „месни“ термини и „зеленчукови пържоли“ и могат да продължат да продават продукцията си в цялата страна.
Спорът далеч надхвърля френските граници. Италия въведе, но така и не наложи, подобна забрана миналата година.