Климатичната криза постоянно поставя нови рекорди – 2024 г. се очертава да бъде най-горещата година досега и първата със средна температура с над 1,5°C над прединдустриалните нива. Морските нива, топенето на ледниците и горещите вълни в морето достигнаха най-високите си нива напоследък, причинени от внезапното покачване на глобалните температури. Учените продължават да се борят да обяснят защо температурите са се повишили с такава скорост, пише Евронюз.
Изчисляването на ефектите от парникови газове, метеорологични явления и природни събития като вулканични изригвания все още оставя необяснима разлика от около 0,2°C. Екип от Центъра за полярни и морски изследвания “Хелмхолц” на германския институт “Алфред Вегенер” (AWI) вярва, че са идентифицирали друга причина за внезапното покачване на глобалните температури – Земята е станала по-малко способна да отразява слънчевите лъчи, защото някои видове облаците изчезват.
2023 постави нов рекорд за ниско планетарно албедо
Вече са отчетени няколко причини за глобалното затопляне – Ел Ниньо и очакваното дългосрочно затопляне от антропогенни парникови газове с повишена слънчева активност, големи количества водна пара от вулканично изригване и по-малко аерозолни частици в атмосферата.
„Но все още има затопляне от 0,2°C без видима причина. Разликата в обяснението на тези 0,2°C за 2023 г. в момента е един от най-интензивно обсъжданите въпроси в изследването на климата“, обяснява водещият автор на изследването д-р Хелге Гьослинг.
Когато специалистите по климатични модели от AWI и Европейския център за средносрочни прогнози за времето (ECMWF) проучиха своите данни, които датират от 40-те години на миналия век, заедно със статистиката на НАСА, те забелязаха нещо необичайно.
„2023 г. се открои като годината с най-ниското планетарно албедо“, казва съавторът на изследването д-р Томас Ракоу от ECMWF.
Планетарно албедо е науката, която говори за процента на слънчевите лъчи, които се отразяват обратно в космоса. Ниското планетарно албедо влошава глобалното затопляне и може да обясни разликата от 0,2°C.
Какво стои зад намаляването на планетарното албедо?
Албедото на Земята е в низходяща траектория от 70-те години на миналия век, отчасти поради намаляване на арктическия сняг и морския лед – което означава, че има по-малко бели области на планетата, които да отразяват обратно слънчевата светлина към космоса.
„От 2016 г. насам намаляването на албедото също се влошава от намаляването на морския лед в Антарктида. Намаляването на повърхностното албедо в полярните региони представлява само около 15% от най-скорошния спад на планетарното албедо. Нещо повече, албедото е намаляло и извън полярните региони“, обяснява д-р Гьослинг.
Когато изследователите изчисляват ефектите от пониженото албедо, използвайки сложни климатични модели, те откриват, че без намалено албедо средната температура миналата година би била с около 0,23°C по-ниска.
Какво причинява ефекта върху планетарното албедо?
Изследователският екип на AWI идентифицира една причина – намаляването на облаците на ниска надморска височина в северните средни ширини и тропиците. Има значително намаляване на облаците на по-ниска надморска височина над Атлантическия океан. Именно Атлантическият океан се откроява като един от регионите, където през 2023 г. бяха поставени най-необичайните температурни рекорди – и точно тук някои облаци изчезват.
„Очевидно е, че източният Северен Атлантик, който е един от основните двигатели на последния скок в глобалната средна температура, се характеризира със значителен спад в облаците на ниска надморска височина не само през 2023 г., но също така – както почти целия Атлантик – през последните десет години“, казва д-р Гьослинг.
Данните на NASA/ECMWF, проучени от изследователите, показват, че облачната покривка на ниски височини е намаляла. Тази облачност обаче едва е намаляла на средна и голяма надморска височина. Всички облаци отразяват слънчевата светлина, за да създадат охлаждащ ефект върху Земята. Облаците във високите студени атмосферни слоеве също създават затопляне, защото действат по начин, подобен на парниковите газове, задържайки топлината, излъчвана от повърхността на планетата в атмосферата. Облаците на по-ниска надморска височина нямат същия ефект.
„Ако има по-малко ниски облаци, губим охлаждащия ефект“, обяснява д-р Гьослинг.
Защо ниските облаци в небето са по-малко?
Едно от обясненията за намаляването на облаците на ниска надморска височина е, че има по-ниски концентрации на антропогенни аерозоли в атмосферата, което може да се дължи на последните по-строги разпоредби относно корабното гориво. Аерозолите играят съществена роля в образуването на облаци и допринасят за албедото чрез отразяване на слънчевата светлина.
Естествените колебания и реакцията на океана също могат да повлияят на промените в образуването на облаци. И все пак д-р Гьослинг предполага, че самото глобално затопляне намалява броя на ниските облаци.
„Ако голяма част от спада на албедото наистина се дължи на взаимодействието между глобалното затопляне и ниската облачност, както показват някои климатични модели, трябва да очакваме доста интензивно затопляне в бъдеще. Можем да видим глобално дългосрочно затопляне на климата над 1,5°C по-рано от очакваното до момента. Останалите въглеродни бюджети, определени в Парижкото споразумение, ще трябва да бъдат намалени и мерките за адаптиране към бъдещи екстремни климатични условия ще станат още по-спешни“, предупреждава д-р Гьослинг.
