В знаково становище по въпросите на климата, Върховният съд на ООН заяви, че „чистата, здравословна и устойчива околна среда“ е човешко право и ако държавите не предприемат „подходящи действия за защита на климатичната система“, те биха могли да нарушат международното право.
Съдиите от Международния съд на ООН (ICJ) представиха дългоочаквано консултативно становище относно задълженията на държавите в областта на климата и последиците, пред които са изправени, ако не ги изпълнят.
„Човешкото право на чиста, здравословна и устойчива околна среда е присъщо на упражняването на други човешки права“, каза председателят на МС Юджи Ивасава.
Съдът призна, че изменението на климата е „спешна и екзистенциална заплаха“, заявявайки, че емисиите на парникови газове са „недвусмислено причинени от човешки дейности“ и имат трансгранични последици. Освен това той потвърди, че въз основа на най-новите научни данни и решения на конференциите на ООН за климата, целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C над прединдустриалните нива трябва да се разбира като международно договорената цел на политиките в областта на климата.
Международният съд също така определи климатичната система като „неразделна и жизненоважна част от околната среда, която трябва да бъде защитена за настоящите и бъдещите поколения“.
Решението идва след години на лобиране от уязвими островни държави, водени от Вануату, което доведе до искането на Общото събрание на ООН през 2023 г. към Международния съд да даде консултативно становище.
Комисия от 15 съдии беше натоварена със задачата да отговори на два въпроса:
- Какви задължения имат държавите съгласно международното право за справяне с изменението на климата както за настоящите, така и за бъдещите поколения?
- Какви са правните последици за държавите, които не изпълняват тези задължения, причинявайки сериозни климатични вреди?
На изслушванията през декември миналата година, Международният съд изслуша повече от 100 държави и организации, с писмени изявления или коментари от около 150 други, което го прави най-голямото дело, което върховният съд на ООН някога е разглеждал.
Въпреки че 500-страничното консултативно становище е необвързващо и съдът не може да принуди държавите да действат, то представлява важна основа за международните климатични задължения.
