Милиони служители вече влизат в системата от домашните си офиси, вместо да пътуват до централизирани работни места. Тази промяна трансформира градовете, преобрази корпоративните недвижими имоти и промени начина, по който екипите си сътрудничат.
Широко е прието, че дистанционната работа е полезна за планетата. По-малко автомобили на пътя би трябвало да означава по-малко емисии. Реалността обаче е по-сложна. Дистанционната работа разчита на огромна дигитална инфраструктура, включително видеоконферентна връзка, облачно съхранение и постоянно включени инструменти за сътрудничество, които носят свой собствен скрит въглероден отпечатък.
Тъй като правителствата и корпорациите навлизат в решаващо десетилетие за климатичните ангажименти, устойчивостта на дистанционната работа не може да се приема за даденост. Лидерите се нуждаят от рамка, която да гарантира, че дигиталното сътрудничество остава едновременно гъвкаво и наистина нисковъглеродно.
Оспорване на твърдението „отдалечено е равно на зелено“
Ползата от намаленото пътуване до работа е реална – в Съединените щати транспортът генерира 29% от емисиите на парникови газове, а елиминирането на всекидневните шофирания спестява милиони тонове въглероден диоксид годишно. Но фокусирането само върху пътуването до работа скрива другата страна на действителността.
Видеоконферентна връзка – един час HD видео разговор може да отдели между 150 и 1000 грама CO2, в зависимост от мрежата, захранваща центровете за данни. Изключването на камерите може да намали тези емисии почти изцяло.
Облачно съхранение и синхронизиране на файлове – постоянното създаване на документи и архивирането им стимулират непрекъснатото търсене на енергия. Центровете за данни са консумирали около 460 тераватчаса електроенергия през 2022 г. – около 1,5% от глобалното потребление – и се очаква търсенето да се удвои до 2030 г., водено от изкуствения интелект и цифровите услуги.
Софтуер като услуга (SaaS) – винаги включените платформи работят непрекъснато, независимо от активната употреба.
В голям мащаб тези емисии могат да намалят ползите за климата от по-малкото пътуване до работа. Въздействието на дистанционната работа зависи от това как е проектирано дигиталното сътрудничество.
Пътят напред не е да се изостави дистанционната работа, а да се преосмислят дигиталните практики, така че да са в съответствие с целите за устойчивост. Чрез приемане на целенасочени мерки организациите могат да намалят въглеродния отпечатък на дигиталната работа до половината.
Оптимизиране на интензивността на видеото
Насърчаване на преминаването от видео с висока разделителна способност (HD) към видео със стандартна разделителна способност (SD), когато високата разделителна способност не е необходима и нормализиране на срещите „без камера“ за уебинари или големи актуализации. Установено е, че намаляването на видео разделителната способност от HD на SD може да намали почти изцяло емисиите от конференции.
Преминаване към асинхронни работни процеси
Замяна на някои срещи в реално време с писмени актуализации, записани съобщения или съвместни документи. Това намалява търсенето на стрийминг и позволява глобално участие без допълнителни емисии.
Оценка на пътищата за устойчивост на облака
Облачните изчисления са енергоемки, но приемането на възобновяема енергия варира в различните индустрии. Организациите трябва да обмислят ангажиментите за устойчивост, които стоят зад използването на облачни услуги и да приведат вътрешните си практики в съответствие с пътища, които подкрепят целите за възобновяема енергия.
Интегриране на табла за управление на въглеродните емисии
Точно както предприятията проследяват производителността и разходите, те трябва да следят въглеродната интензивност на сътрудничеството. Таблата за управление, вградени в анализите на работното място, могат да подтикнат екипите към избори с по-ниски емисии. Тези мерки не са за ограничаване на сътрудничеството, а за неговото проектиране да бъде едновременно ефективно и климатично съобразено.
Ролята на технологиите
Самите технологии могат да играят решаваща роля за намаляване на въглеродния отпечатък на дигиталната работа. В цялата индустрия се проучват постиженията в оптимизацията, задвижвана от изкуствен интелект, за насочване на работните натоварвания към центрове за данни, захранвани от възобновяеми източници, или автоматично регулиране на видео резолюцията въз основа на мрежовите условия.
Периферните изчисления намаляват зависимостта от пренос на данни на дълги разстояния, намалявайки енергийната интензивност. Нововъзникващите стандарти в зеленото софтуерно инженерство насърчават разработчиците да пишат код, който използва по-малко изчислителни цикли, като по този начин намаляват емисиите в голям мащаб.
Дори прости настройки по подразбиране – автоматично заглушаване на видеото, активиране на режими с ниска консумация на енергия или компресиране на споделени файлове – могат да доведат до големи икономии на енергия за милиони потребители.
Чрез вграждане на устойчивостта в дизайна на инструменти и платформи, технологичната индустрия може да направи климатично съзнателното сътрудничество стандартно, а не изключение.
По-широки последици за стратегиите за ESG аспекти
Твърде дълго дискусиите за устойчивост около работата се фокусираха главно върху пътуването до работа, офисите и бизнес пътуванията. В една дигитална икономика обаче сътрудничеството също има въглероден отпечатък.
Предприятията трябва да разширят оповестяванията си за ESG, за да включат емисиите от дигитално сътрудничество, в допълнение към физическите операции.
Рамките за отчитане на устойчивостта се разширяват, за да обхванат дигиталните практики, отразявайки нарастващото значение на сътрудничеството за намаляване на емисиите.
Инвеститорите искат компаниите да демонстрират, че хибридната работа подкрепя техните климатични цели, а не обратното, защото неуправляваните емисии създават финансови, регулаторни и репутационни рискове, които могат пряко да повлияят на дългосрочната стойност.
Чрез преосмисляне на дистанционната работа като част от въглеродния дневен ред, лидерите могат да гарантират, че тя остава актив за устойчивост, а не пасив.
