От 2021 г. до момента Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух не отчита превишение на средногодишните норми на фини прахови частици на национално ниво. Тенденцията за постигане на съответствие и на средноденонощните норми е устойчива и трайна.
Това заяви заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева във връзка с появилите се миналата седмица съмнения относно функционирането на системата.
Положителна тенденция
Според данните за 2023 г. положителната тенденция се запазва, като само в един пункт за отчитане на качеството на атмосферния въздух не е постигнато пълно съответствие.
„Подобряването на качеството на атмосферния въздух изисква време, ресурс, мерки и политики“, посочи Колева.
България е разработила национална програма, приета с решение на Министерския съвет и разработена от Световната банка. В нея се предлагат мерки за намаляване на замърсяването от основните източници като битово отопление.
„В случаите, когато в даден район общата маса на емисии довежда до превишение на нормите вредни вещества във въздуха, кметовете на общините разработват и изпълняват съответни програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми. Ако видът и степента на замърсяване увеличава значително риска за здравето на хората и за околната среда, както и при достигане на определените в законодателството норми, общинските съветници могат да приемат и допълнителни мерки. Въвеждането на зони с ниски емисии на вредни вещества е една от възможните мерки“, обясни заместник-министърът и подчерта, че при липса на подобрение, отговорните институции могат да налагат санкции.
Наказателни процедури
Ренета Колева припомни за двете наказателни процедури от страна на Европейската комисия (ЕК). Едната е от 2010 г. заради това, че съответната европейска директива не е била транспонирана в националното законодателство. Тази процедура е затворена за по-малко от два месеца. Втората наказателна процедура е от същата година относно превишението на нормите на фини прахови частици. България не е осъдена, защото през март 2023 г. Съдът на Европейския съюз постановява решение, с което искът на ЕК за налагане на парична санкция на България е отхвърлен като недопустим.
„Това не ни успокоява, мотивира ни да предприемем по-засилен контрол и на мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух на територията на цялата страна“, увери Ренета Колева.
Мерки
Контрол на лица и обекти, които разпространяват твърдо гориво за битово отопление без съответната изискуема регистрация, преустановяване на практиката за продажба на дърва за огрев според теглото са част от мерките, предприети по отношение на подобряване чистотата на въздуха. Поетапно премахване на печки и котли на твърдо гориво е друга стъпка в тази посока.
Данните от последното преброяване на населението сочат, че 47,7% от жилищата се отопляват с електричество, 36,3% – с дърва, 13,3% – с топлинна енергия от централен източник парно, 4,8% – с въглища, 4,1% – с пелети, 2,5% от домакинствата са на природен газ от централен източник.
„Отчетено е и подобряване на техническите годишни прегледи за превозните средства. По Програма “Околна среда” (2021-2027 г.) са предвидени 15 млн. лв. за подкрепа на Столична община и Пловдив за изграждане на зони с ниски емисии от транспорта. Разработва се и проект на закон за насърчаване на електрическата мобилност“, заяви още заместник-министър Колева.
