Предстоящата стратегия на Европейската комисия за управление на въглеродните емисии ще предложи улавянето на до 450 милиона тона CO2 годишно до 2050 г. и ще постави началото на дебат за бъдещето на схемата за търговия с емисии на ЕС. На 6 февруари Европейската комисия ще представи своята визия за управление на въглерода в промишлен мащаб, включително неговото улавяне, съхранение и използване, всички от които са незаменими при постигане на целите за климата.
Постигането на климатична неутралност в цялата икономика до 2050 г. ще изисква премахване на въглерод, за да се противодейства на остатъчните емисии от трудни за намаляване сектори“, се посочва в проектопредложението, видяно от Euractiv.
Постигането на климатичните цели на блока означава, че ЕС ще трябва да бъде готов да улови най-малко 50 милиона тона CO2 годишно до 2030 г., се казва в проекта. Целта за 2050 г. е 450 милиона тона годишно съхранение (MTA) с междинна цел за 2040 г. от 200 MTA.
Въз основа на повечето климатични сценарии, Европа се нуждае от около 400 до 500 милиона тона годишен капацитет за съхранение на CO2 до 2050 г.”, казва Едбард Перно, който управлява политиката за улавяне на въглерод в неправителствената организация Clean Air Task Force.
Директно улавяне
Комисията обаче има и една далеч по-амбициозна цел. Освен това, между 100 и 200 милиона тона CO2 ще трябва да бъдат уловени директно от атмосферата“, гласи проектодокументът на ЕК. Този подход е приветстван от много от експертите.
Планът на Комисията да предложи цел от 100 до 200 милиона тона за премахване на въглероден диоксид от въздуха е особено вълнуващ“, казва Валтер Селен, асоцииран политически директор в неправителствената организация Carbon Gap.
Отворен остава въпросът какво да се прави с уловения CO2. Когато въглеродът се изсмуква от въздуха, той може или да се съхранява под земята – „главната дестинация за уловения CO2“, както се казва в предложението – или да се използва за производство на стоки като пластмаси, лекарства или синтетично гориво.
Би било разумно да се зададе отделна целева цел за съхранение на въглерод, отстранен от въздуха, докато няма ясна представа колко точно ще се съхраняват трайно под земята и колко ще бъде въведен отново в икономиката чрез химически продукти“, предупреждава Селен.
Новото разделение Север-Юг
Улавянето и съхранението на въглерод също рискува да създаде географско разделение в Европа. Проектът Porthos в пристанището на Ротердам е единственият голям CCS проект, при който е взето окончателно инвестиционно решение – за съхранение от 2,5 МТА, а за клиенти са поканени индустриалните клъстери в региона.
В момента има нещо като разделение Север-Юг, когато става въпрос за проекти за съхранение. Повечето европейски проекти за съхранение са планирани в Северно море, докато проектите в Южна Европа са много по-малки и плановете са по-малко напреднали“, обяснява Перно.
Северно море, където европейските страни някога са произвеждали големи количества петрол и газ, често се смята за оптималната дестинация за промишлените емисии на CO2, отделяни от мега пристанища като Ротердам, Антверпен и Хамбург.
Но особено в случая с цимента ще са необходими регионално разпределени проекти за съхранение на въглерод. Циментът обикновено се намира в близост до обекта поради ниската му плътност, което означава, че резервоарите за въглерода, създаден по време на производството, трябва да бъдат разпределени в цяла Европа.
С поглед към бъдещето
Проектите за премахване на въглеродните емисии отнемат години, за да се реализират, което прави още по-важно ранното стартиране на регулаторните и технологичните процеси.
Не става въпрос за изчакване до 2030 г., за да стигнем до всички други опции за декарбонизация. Европа трябва да започне да планира сега, за да разшири тези технологии до 2050 г.“, казва Перно.
Междувременно Европейската комисия казва, че ще разработи варианти на политиката и механизми за подкрепа за промишлено премахване на въглеродни емисии, включително дали и как те да бъдат отчетени в схемата за търговия с въглеродни емисии на блока.
Понастоящем е поставен таван върху количеството CO2, което индустрията и производителите на електроенергия имат право да отделят. Количеството разрешителни за емисии ще намалее към 2030 г., тъй като ЕС се доближава до целта си за намаляване на емисиите с 55% под нивата от 1990 г., повишавайки цената на квотите за CO2 и стимулирайки декарбонизацията на икономиката.
Според някои наблюдатели е много вероятно този регулиран пазар на CO2 един ден да трябва да се слее със зараждащия се пазар за премахване на въглерод.
Прочетете още:
ЕК със силна подкрепа за технологията за улавяне и съхранение на въглерод
