В сряда Европейската агенция по околна среда публикува три нови доклада за състоянието на кръговата икономика в Европа. Времето не е случайно. Законът на ЕС за кръговата икономика се очаква по-късно тази година и Агенцията изгражда доказателствената база преди приемането му.
Основната констатация обхваща 17 конкретни мерки за кръгова икономика, моделирани в различни сектори, включително жилищно строителство, хранителна промишленост, мобилност и минодобив. Ако бъдат приложени заедно, тези 17 мерки биха намалили приноса на Европа към изменението на климата с 22%, което Агенцията изчислява като близо един милиард тона CO2 еквиваленти. Загубата на биологично разнообразие би намаляла с 19%. Замърсяването на въздуха с фини прахови частици би спаднало с 25%.
Това не са прогнози, изградени върху оптимистични допускания. Те са резултат от секторно моделиране на конкретни интервенции, всяка с определен механизъм и измерим резултат.
Аргументът за зависимостта от ресурси
Освен екологичния аргумент, Агенцията представи кръговото стопанство и като въпрос на сигурност на доставките. Европа внася огромни количества суровини, а добивът им натоварва екосистемите в други части на света. Оценките установиха, че прилагането на 17-те мерки би намалило зависимостта на ЕС от алуминий, никел и метали от платиновата група от други региони с около 20%, а зависимостта от мед с 12%.
За континент, който внася почти всички свои тежки редкоземни елементи, по-голямата част от Китай, това намаление носи очевидно стратегическо значение. Това не е екологичен аргумент, облечен в икономически дрехи, а по-скоро е аргумент за материална сигурност, подкрепен с конкретни числа.
Инвестиционна пропаст от 82 милиарда евро годишно
Вторият от трите доклада, озаглавен “Отключване на кръговата икономика: нужди от инвестиции, пречки и благоприятстващи условия”, разглежда накъде не отиват парите. Агенцията изчисли инвестиционна пропаст от около 82 милиарда евро годишно до 2040 г., измерена спрямо целите на вече приетите и действащи политики за кръгова икономика.
Секторите с най-голям дефицит са строителството, текстилната промишленост и батериите и превозните средства. Частното финансиране понастоящем доминира в кръговите инвестиции, но докладът твърди, че публичното финансиране играе структурно важна роля. Без него много кръгови проекти не могат да достигнат рисковия профил, изискван от частните инвеститори.
Сградите като банка за ресурси
Третият доклад изследва това, което Агенцията нарича материални запаси: огромното количество материали, вградени в дълготрайни продукти. В Европа всеки човек потребява 14,4 тона материали годишно. Над шест тона от тях се оказват заключени в сгради, пътища, автомобили и промишлени машини.
Докладът твърди, че тези натрупани запаси трябва да се третират като бъдещ източник на вторични суровини. По-добро проектиране, по-дълъг живот на продуктите и по-висока степен на оползотворяване в края на жизнения им цикъл биха превърнали това, което понастоящем поглъща много ресурси, в актив за доставки. Агенцията описва това като една от най-слабо използваните възможности в европейската икономика.
Какво предстои?
Трите оценки са част от по-голяма поредица, която Агенцията изготвя през 2026 г., синхронизирана с предстоящия Закон за кръговата икономика. Числата вече съществуват, а дали европейските инвестиции ще ги последват е съвсем отделен въпрос.
Sources:
- innovationnewsnetwork.com
- circulareconomy.europa.eu
- eea.europa.eu
