За торфищата се говори рядко. А те всъщност представляват ценни екосистеми: предпазват от наводнения и тежки засушавания, намаляват риска от пожари и помагат за набавяне на чиста питейна вода.
Според Диана Копански от Програмата а ООН за околната среда „торфищата са древни въглеродни депа, предлагащи убежище на мигриращи птици, рядка флора и фауна и уникално биоразнообразие“ . Те имат съществено значение климата, хората и бъдещето на планета и спешно се нуждаят от усилия за защита и възстановяване.
Радващо е, че в България, която не е богата на торфища, вече се правят значими стъпки в тази посока чрез тригодишен проект за опазването на Чаирските езера в Западните Родопи.
Торф и торфища
Торфът се образува в продължение на хиляди години при безкисклородни условия и висока влажност и представлява неразградена растителност, превърнала се в среда за живот на торфени мъхове и други растителни видове. Може да се използва и като гориво. Основните находища на торф се наричат торфища.
Образуването на торфища върху водна повърхност е много любопитен процес. Обикновено това се случва, след като в езера, бедни на хранителни вещества, попадне растителна маса – например дърво. Върху него постепенно се настаняват различни видове растения, а след това се появяват и торфени мъхове.
Биосъкровища
Торфищата са своеобразни исторически музеи на открито. Благодарение на бавните процеси на разлагане в тях е капсулирана историята на околната среда и на палеоклимата под формата на запазен със столетия полен и други растителни остатъци, които могат да се анализират.
Торфищата покриват само 3% от земята, но са супергероите сред екосистемите: поддържат биоразнообразието, пречистват водата, намаляват ефекта от наводнения и засушавания и съхраняват въглерод – над два пъти повече от количествата му, съхранявани от всички гори. Предоставят вода, пасища, лечебни растения и места за отдих.
Торфищата притежават няколко характеристики, които определят тяхното екологично значение:
Мощна водозадържаща и вододайна функция: торфените мъхове задържат вода до 20 пъти от собственото си тегло. Те имат също силно антисептично действие, като значително подобряват качеството на водата, извираща от торфището.
Торфищата складират огромно количество въглерод: 300.109 тона в световен мащаб, което ги прави особено важни за глобалния въглероден баланс.
Торфените мъхове понижават киселинността на средата и по този начин моделират местообитанието си, създавайки по-подходяща среда за торфонатрупване, а също така и за специфично и богато биоразнообразие.
Каква е опасността?
Торфищата са сред най-силно застрашените екосистеми в умерената зона на Европа. Те са широко разпространени в Северна, Западна и Централна Европа. С по-добре изразения континентален климат на изток и юг размерът им намалява и те остават ограничени предимно в планинските райони.
И докато за образуването на дебел торфен слой са нужни стотици и дори хиляди години, то времето за изчезване на торфището при неблагоприятни условия е много по-кратко. В същото време пресушените и увредени торфища са отговорни за 5,6% от глобалните емисии на въглероден диоксид годишно, което ги поставя над емисиите от авиацията и корабоплаването, взети заедно. От друга страна, нарушаването на торфищата води и до освобождаване в атмосферата на другия основен парников газ – метана. Загубата на торфища означава също загуба на биоразнообразие, повече наводнения и суши и влошено качество на питейната вода за местните общности.
Най-честите причини за унищожаването на торфищата са свързани с човешката дейност. Сред тях са промените във водния режим – засушаване или дрениране, заливания за създаване на язовири, заустване на непречистени битови води, използване на торове и паша.
Торфищата в България
Докато в държави като Финландия, Ирландия или Естония торфищата заемат повече от 20% от територията на страната, у нас тяхната площ възлиза на 800-900 хектара или около 0,1% от територията на България.
„Торфищата у нас се срещат най-вече в планините на височина над 1600 м и то изключително върху силикатни скали“, разказва д-р Райна Начева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Тя е член на екипа експерти, ръководен от Българска фондация „Биоразнообразие“, които се отправиха на две експедиции до Чаирските езера в Родопите, за да изготвят план за опазването им.
Югоизточна Европа, и България в частност, са изключително силно уязвими и застрашени както от климатичните промени, така и от човешката дейност. Това увеличава значението на превантивните мерки за опазване и повишаването на информираността относно значението и уязвимостта на торфищата у нас.
Чаирските езера
Едно от особено интересните защитени торфища в нашата страна са Чаирските езера – седем водоема в Западните Родопи между селата Триград и Мугла – разположени от 1360 до 1460 м надморска височина. Датирани са в епохата на кватернера и са се образували над десния бряг на река Чаирска Важното за тях е, че са естествени свлачищни езера, което от геоложка гледна точка ги превръща във „временни обекти“.
„Те живеят само няколко хиляди години“, пояснява хидробиологът Иван Христов.
Чаирските езера изцяло попадат в две защитени зони от мрежата „Натура 2000“ – „Западни Родопи“ и „Триград – Мурсалица“.
Езерата са неземно красиви, потънали в причудлива растителност и с изобилие от чиста родопска вода. Разнообразни редки растителни видове са запазени на торфените острови. Естествените водоеми са обградени от 2000 декара ливади – неслучайно името им произхожда от турската дума „чаир“, което в превод означава „ливада“. Най-известно е Сини вир, разположено насред стара вековна гора, романтично и тайнствено с нападалите дървета и островите от торфени мъхове. Друго езеро пък е известно като Самодивското езеро и сякаш ни връща към вълшебните приказки за самодивите и техния омаен чар.
