Един норвежки жител остана изумен, че сметките му за електричество намаляват, след като реши да смени стария си радиатор с термопомпа. На Ойвинд Солстьа идеята за термопомпите „му светна“, след като прочете, че топлината, която те произвеждат, далеч надвишава количеството електричество, което изразходват.
Инсталирането на термопомпа в къщата му в хълмовете на Осло е от голяма полза за 56-годишния съветник по комуникациите на железопътна компания – и за комфорта му, и за финансите му, и за влиянието, което оказва върху климата.
Норвегия е сред страните с най-много термопомпи на глава от населението, заедно със съседните Финландия и Швеция, предава Евронюз.
Когато проучвах темата, прочетох, че термопомпата може да генерира топлинен еквивалент на три до четири пъти количеството електричество, което влагате в нея. Така че само този факт накара една електрическа крушка да светне над главата ми, мислейки си „Това трябва да е умно“, разказва Солстьа.
Стотици хиляди норвежци са имали същата блестяща идея, включително престолонаследникът принц Хокон, който е поставил термопомпи в официалната си резиденция.
Международната агенция по енергетика (МАЕ) счита технологията за инструмент в борбата с изменението на климата, също както електрически превозни средства, тъй като решенията за отопление генерират около четири милиарда тона въглероден диоксид годишно, което представлява осем процента от глобалните емисии.
Работят ли термопомпите в студен климат?
Фактът, че скандинавските страни, известни със своите сурови зими, са сред най-големите потребители, опровергава често срещаното предположение, че технологията не работи, когато температурата падне. Митът подхранва съпротивата в цяла континентална Европа.
Има много фалшиви митове относно термопомпите. Някои страни производителки на нефт и газ като Русия, някои хора, някои сектори, някои фирми, не искат да видят този преход“, обясни Каролин Хаглунд Стигнор, изследовател в Изследователски институти RISE на Швеция. “Да, термопомпите работят в студен климат. Да, термопомпите работят в стари сгради”, добавя тя.
За да затоплят дом, термопомпите извличат външна топлина – която съществува дори в студено време – и я инжектират на закрито. Ранните модели не включват системи за размразяване или компресори с променлива скорост, които днес им позволяват да работят по-ефективно и в по-широк диапазон от температури. Въпреки че ефективността им намалява донякъде при студено време, те все още са по-ефективни и по-екологични от други опции, казват експертите.
Термопомпи или електрическото отопление?
Това е зряла технология, която работи, доказано поддържа милиони домове топли всяка зима. Но процесът е в непрекъснато развитие, а цялата технология ще става още по-добра“, казва Стигнор.
Според проучване на независимата група Regulatory Assistance Project (RAP), термопомпите, които работят с въздух при студен климат, могат да бъдат до два пъти по-ефективни от електрическото отопление, когато външните температури паднат до -30 по Целзий.
Във Франция противниците на термопомпата твърдят, че те водят до по-висока консумация на електроенергия, не работят добре при всякакви условия (например лошо изолирани домове) и изискват скъпа инсталация.
Нефтените и газовите пещи остават популярни в много страни. В Германия коалиционните партньори тази година най-накрая постигнаха споразумение за забрана на отоплението с изкопаеми горива от 2045 г. Сега държавата субсидира термопомпите, които през 2022 г. са били използвани само в три процента от домовете. Продажбите обаче започват да се увеличават.
Как термопомпите помагат на норвежците да пестят пари?
Противно на много европейски страни, Норвегия почти няма централно отопление и забрани петролните пещи през януари 2020 г. За да се стопли през студените си зими, страната разчита предимно на изобилието си от чиста електроенергия, благодарение на огромните си хидроенергийни ресурси.
Произвеждайки около три до пет киловатчаса (kWh) топлинна енергия за всеки kWh консумирана електроенергия, термопомпите са инструменти за енергийна ефективност, ключов аспект в борбата с изменението на климата, а също така позволяват на потребителите да спестяват.
След като смени електрическия си радиатор с термопомпа въздух-въздух преди две години, Солстьа забелязва свиване на сметките си за електричество.
През първите четири месеца потреблението ни намаля с 20 на сто спрямо предходната година, въпреки че междувременно си купихме електрическа кола“, каза той.
Въпреки че първоначалната му инвестиция може да изглежда скъпа, около 2500 евро, включително инсталацията, той смята, че ще се изплати „само след няколко години“.
Допълнително преимущество е, че термопомпата му работи като климатик през лятото.
Когато цените на електроенергията скочиха през миналата година по време на енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна, продажбите на термопомпи достигнаха рекордно високо ниво в Норвегия, скачайки с 25 процента. Тенденцията се запазва и през първата половина на тази година.
Норвежците разбраха, че могат да очакват по-високи цени на електроенергията през следващите години в сравнение с миналото. А енергийната ефективност е все по-горещ въпрос“, обясни Ролф Ивер Митинг Хагемьон, ръководител на Норвежката асоциация за термопомпи (NOVAP).
Прочетете още:
Изоставени и наводнени въглищни мини отопляват стотици домове
