През 80-те години на миналия век много дребни фермери във Виетнам сменят основната си култура от чай на кафе, търсейки по-висока рентабилност. Един от тях е млад мъж на име Трин Тан Вин. Подобно на много от съседите си, той скоро възприема интензивна монокултура на кафе, пръскайки с химикали до осем пъти годишно, за да контролира загубите на реколта, причинени от вредители. Разбира се, този подход елиминира и полезните хищници, като паяци и калинки, като по този начин създава порочен кръг от по-често прилагане на пестициди. Състоянието и плодородието на почвата скоро се влошават, както и здравето на семейството, и Вин започва да инвестира още повече в селскостопански материали, за да поддържа фермата си.
Днес разширяването на фермите под формата на монокултури доминира не само в сектора на кафето във Виетнам, но и в селскостопанската индустрия като цяло. Земеделието генерира близо 70% от потреблението на прясна вода и се счита за значителен фактор за недостига на вода в много региони. Загубата, фрагментацията и деградацията на естествените местообитания, причинени от разширяването на селското стопанство, са основният двигател на загубата на биоразнообразие, като разширяването на селското стопанство е основната заплаха за девет от десет застрашени вида. Освен това, един на всеки пет хектара от земеделската земя в света понастоящем се счита за деградирал, което води до по-ниски добиви и намалени доходи.
В резултат на това препитанието на милиони фермери е изложено на риск, а изменението на климата само изостря проблема. Най-засегнатите са най-слабите участници в световните вериги за доставки на храни – дребните фермери, които имат значителна роля за световното снабдяване с храни, но в много случаи не печелят доходи за препитание. Световното селско стопанство наближава повратна точка. Храната, която ядем, кафето и чаят, които пием, и фермерите, които ги произвеждат, зависят от всичко.
Световното селско стопанство трябва да дава повече, отколкото взема
Регенеративното земеделие може да играе решаваща роля за повишаване на устойчивостта на климата и възстановяването на екосистемите, като същевременно гарантира дългосрочна финансова стабилност за фермерите. Въпреки че „регенеративното земеделие“ остава неясно дефинирано в някои контексти, определението на Rainforest Alliance се основава на ясни принципи и научно обосновани практики, изградени върху близо четири десетилетия агроекология и холистично управление на екосистемите.
Според дефиницията регенеративното земеделие означава „подобряване на здравето и плодородието на почвата, поддържане на чиста вода, съхранение на въглерод и поддържане на здрави екосистеми – всичко това в крайна сметка води до по-устойчиви земеделски общности“.
За Трин Тан Вин повратният момент настъпва през 2008 г., когато той започва да прилага регенеративни методи, включително засаждане на фъстъци за контрол на ерозията, прилагане на органичен тор и използване на интегриран подход за управление на вредителите. Днес фермата му процъфтява, печелейки с 40% повече годишно от съседните ферми.
Регенеративните практики едва ли са нови. Всъщност те се практикуват от хиляди години от коренното население по целия свят – агролесовъдство или отглеждане на култури по начин, който имитира гората и предлага сянка, защита и хранителни вещества за културите; подобряване на здравето на почвата чрез покривни култури; намаляване на зависимостта от синтетични материали като торове и пестициди.
В надпреварата към по-голяма производителност и бързи решения, ние сме забравили част от мъдростта на нашите предци.
Въздействие върху почвата, биоразнообразието и производителността
Разбира се, регенеративното земеделие не е нито бързо решение, нито панацея, но може да бъде основен инструмент за обръщане на вече нанесените щети и за очертаване на път за бъдещи вериги за селско стопанство и доставки на храни.
Най-надеждните данни в подкрепа на това идват от сектора на кафето. Констатации от няколко страни на международната организация с нестопанска цел TechnoServe показват, че регенеративните практики могат значително да увеличат нетния доход на фермите, като същевременно подобрят здравето на почвата, задържането на вода и дългосрочната производителност.
Освен това, проучванията показват, че агролесовъдните системи в кафето повишават биоразнообразието, подобряват плодородието на почвата и повишават устойчивостта към климатичните промени.
Сертифициране за напредък в регенеративната революция
Rainforest Alliance подкрепя пътя на фермерите и компаниите към устойчивост от десетилетия, като същевременно възприема регенеративни практики. Сега обаче е време регенеративната революция да направи още една крачка напред. Rainforest Alliance стартира нов стандарт за регенеративно земеделие и съпътстващ го продуктов печат, предоставяйки на фермерите и компаниите научно обоснован стандарт за проследяване на тяхното регенеративно въздействие върху здравето на почвата и биоразнообразието.
Този стандарт е един от най-изчерпателните в сектора и включва 119 изисквания, които разглеждат не само екологични проблеми, но и критично социално въздействие, предоставяйки на земеделските производители ясен, научно обоснован път за сертифициране за измерване на напредъка и резултатите в пет области на въздействие – здраве и плодородие на почвата, устойчивост на климата, биоразнообразие, управление на водите и поминък.
Въпреки че първоначално е достъпен само за кафе, организацията ще продължи да разширява сертифицирането си и за други култури, включително какао, цитрусови плодове и чай, през цялата 2026 г.
