Нов доклад установява, че човечеството трябва да премахва въглерод от атмосферата с нови технологии дори по-бързо, отколкото успя да внедри слънчеви панели, ако иска да задържи глобалното затопляне до 1,5°C, предава Guardian.
Според изследователите новите форми на отстраняване на въглероден диоксид (CDR) трябва да се развиват с „много амбициозни темпове“, за да се преодолее разликата между обещаното от правителствата и необходимото за изпълнение на Парижкото споразумение. Следващите пет години ще бъдат решаващи за определяне на ролята на тези технологии в ограничаването на климатичните щети.
Новите CDR технологии покриват едва 0,1% от глобалното премахване на CO₂
Машините за директно улавяне на въглерод от въздуха и химичните методи като производството на биовъглен съставляват само 0,1% от общо 2,2 млрд. тона CO₂, които се отстраняват годишно в света според доклада. Останалото идва от природни решения като засаждане на дървета – подход, ограничен от наличното пространство.
Докладът показва, че новите форми на CDR растат с около 40% годишно, но започват от толкова ниска база, че трябва да достигнат темпове на растеж, сравними със слънчевите панели и електромобилите – най-бързо развиващите се климатични технологии досега. Въпреки това само една пета от планирания капацитет през последните години е била постигната.
„Държавите са обещали около 2,7 млрд. тона отстраняване на въглерод до 2035 г. и 3,6 млрд. тона до 2050 г., но климатичните сценарии изискват много повече, особено в дългосрочен план. Това оставя празнина, която нараства значително с времето.“, казва Уилям Ламб от Института за изследване на въздействието върху климата в Потсдам и съавтор на доклада.
CDR е малък, но ключов компонент от пътните карти за ограничаване на глобалното затопляне. Той може да компенсира затоплянето от емисии, които е трудно да бъдат напълно премахнати, и да понижи температурите до 1,5°C след период на „превишаване“, който учените смятат за почти неизбежен.
Учените сравняват премахването на въглерод с почистване на плаж, осеян с боклуци: най-евтиното решение е да не се изхвърлят отпадъци и да се събират в кофи, но екипите за почистване могат да премахнат това, което вече е изхвърлено на брега и да поправят щетите, натрупани от десетилетия бездействие.
„Крехка“ подкрепа и политическа нестабилност
Независимата научна оценка, която излиза за трети път, установява, че няколко индикатора показват „крехка“ подкрепа за новите технологии.
САЩ при Доналд Тръмп, например, напуснаха Парижкото споразумение и отмениха редица зелени регулации, като същевременно насърчават изкопаемите горива.
Изследователите посочват, че това „разрушаване на политиките и нестабилността“ подкопава доверието и оказва натиск върху други юрисдикции.
Microsoft и уязвимостта на ранните лидери
Microsoft, определена в доклада като купувач на 82% от новите CDR кредити, според публикации от април е спряла покупките си. Изследователите отбелязват, че макар ранните лидери да играят важна роля, „ се появява уязвимост“, ако действията им не се разпространят по-широко.
Говорител на Microsoft подчертава, че програмата за премахване на въглерод не е прекратена, но не съобщава кога покупките ще се възобновят.
„Понякога може да коригираме темпото или обема на нашите покупки, докато продължаваме да усъвършенстваме подхода си към целите за устойчивост. Всички корекции, са част от нашия дисциплиниран подход – не промяна в амбицията.“, казва Мелани Накагава, главен директор по устойчивостта на Microsoft.
Ана Ернандес от Фондацията за изследване на климата в Испания, която не участва в проучването, подчертава, че подобни примери са довели до спад в корпоративните амбиции и до нарастваща нестабилност в системата за подкрепа.
„За да завършим картината, нито една от държава от Г-20 няма правно обвързваща цел за отстраняване, а климатичните планове, представени през 2025 г., не увеличиха амбицията за CDR.“
CDR е само част от решението и често не е постоянен
Научните сценарии за ограничаване на затоплянето предвиждат рязко намаляване на изгарянето на изкопаеми горива, спиране на унищожаването на природата, както и развитие на технологии за премахване на остатъчния CO₂ от атмосферата. Но много форми на CDR не осигуряват постоянно съхранение.
Томас Гасер от Международния институт за приложен системен анализ и съавтор на проучване, което установи, че дори временни методи могат да компенсират затоплянето от краткотрайни замърсители, предупреждава, че екстремните климатични въздействия вероятно ще продължат да се влошават, ако няма мащабно отстраняване на въглерод.
„Въпреки че изоставаме сериозно в развитието на CDR, това остава единствената възможност за обръщане на климатичните промени в дългосрочен план – но само ако емисиите на парникови газове бъдат намалени почти до нула“, казва той.
