Държавите-членки на ЕС ще се нуждаят от техническа подкрепа за прилагане на новоприетата Директива за енергийните характеристики на сградите. Политическата воля в 27-те столици ще бъде от решаващо значение за изпълнението на новия закон за устойчиви сгради, пише Euractiv.
След дълги месеци на преговори и опити на някои държави-членки на ЕС да блокират приемането ѝ, Директивата за енергийните характеристики на сградите (EPDB) влезе в сила на 28 май.
EPBD е основният законодателен акт в Европейската Зелена сделка, засягащ сградния сектор, който представлява 40% от потреблението на енергия в блока и 36% от емисиите на парникови газове. Тя има за цел да доведе сектора до климатична неутралност до 2050 г. чрез удвояване на енергийната ефективност и увеличаване на санирането на сгради.
Всички нови сгради трябва да бъдат с нулеви емисии от 2030 г.
Столиците на ЕС разполагат с две години, за да транспонират EPBD в националните си законодателства. Немалко експерти обаче се притесняват, че някои държави-членки нямат политическа воля да постигнат целта на законодателството, виждайки колко противоречиви станаха преговорите, като някои от ключовите му аспекти бяха разводнени. Притеснителна е и обратната реакция, която директивата получи в някои страни, като например Италия.
Рамка за декарбонизация
„Приемането на EPBD може да се счита за успех, като се вземат предвид всички препятствия. Вече има ясна рамка за декарбонизация на сектора“, казва Джули Кеструп, президент на Европейския алианс на компаниите за енергийна ефективност в сгради (EuroACE).
„Това, което ме тревожи, е нежеланието да се постигне съгласие по EPBD. И много негативните тонове, в които бе обсъждана директивата. Много от дискусиите бяха за предпазните мерки? Но за какво говорим всъщност? Говорим за хора, а хората прекарват 90% от времето си в сгради. Не трябва ли с това да започва всеки списък на политиците“, пита още тя.
Подобряването на ефективността и въглеродния отпечатък на сградите ще увеличи енергийната независимост на Европа, ще помогне на потребителите да намалят сметките си за енергия и ще създаде зелени работни места в строителния сектор. Няколко предимно десни политически сили обаче заеха позиция срещу законопроекта с аргумента, че той ще окаже натиск върху домакинствата с по-ниски доходи и ще увеличи цените на жилищата.
„Ще има политическа воля, ако гражданите видят това като възможност, като инвестиция в прехраната си. Тези ползи трябва да бъдат обяснени, но също така след това обсъдени и идентифицирани заедно, особено на местно ниво в конкретни проекти“, казва Щефан Мозер, високопоставен служител на ЕС в енергийния отдел на Европейската комисия.
Обществена воля
„Имаше много политическа воля в Германия, когато представихме първото предложение за премахване на изкопаемите горива за отопление в жилищата. Това предизвика обратна реакция в обществото, защото хората се уплашиха, че ще трябва да променят отоплителната си система в рамките на седмици и я възприеха като бреме. Така че въпросът не беше политическата воля, а как тя беше комуникирана и как обществото я разбра. Хората се почувстваха застрашени. Къщата и домът са емоционални неща“, казва Адриан Хейер, ръководител на офиса в Брюксел на Асоциацията на германската строителна индустрия.
Техническа помощ и поддръжка
„Както във всяка друга директива на ЕС, държавите-членки ще бъдат начело при прилагането на законодателството. А при изпълнението на EPBD столиците на ЕС ще се нуждаят от много подкрепа“, според Мати Куитинен, професор по устойчиво строителство в университета Аалто във Финландия.
„Има толкова много начини как можете да приложите определени ключови характеристики на директивата, които са нови за почти всички държави-членки, като например изчисляването на въглерода през целия живот на сградите“, добавя той.
Според Ева Брадинели, координатор на политиката за сградите в неправителствената организация Climate Action Network, столиците на ЕС трябва да се ангажират с местните власти и представители на гражданското общество.
