Когато световната икономика все още беше в хватката на опустошителните петролни кризи от 70-те години на миналия век, разкривайки задушаващата хватка, упражнявана от няколко важни петролни държави, беше създадена Международната агенция по енергетика (МАЕ) с надеждата да се ограничат бъдещите шокове. Почти половин век по-късно, 32-мата членове на МАЕ изготвиха кризисен план за спешни случаи, едва за пети път в историята на агенцията.
В сряда МАЕ заяви, че 400 милиона барела суров петрол за спешни случаи, една трета от общите държавни запаси на групата, ще бъдат освободени, за да се успокои шокът от цените на петрола, предизвикан от войната на САЩ и Израел срещу Иран. Това е най-голямото освобождаване на петролни резерви в историята ѝ, предава Гардиън.
Цената на барел суров петрол се учетвори между октомври 1973 г. и януари 1974 г., след като членовете на картела ОПЕК намалиха производството; след това спадна, преди почти да се утрои отново през 1979 г., след иранската революция.
Оттогава икономическото производство е станало далеч по-малко зависимо от изкопаемите горива, а производството на енергия в момента разчита на по-разнообразни източници на доставки. И все пак иранският отговор на операция „Епична ярост“ на Доналд Тръмп, която на практика затвори ключовия Ормузки проток, подчертава колко уязвим остава светът спрямо цената на петрола.
Като условие за членство в МАЕ, страните се задължават да гарантират, че ще поддържат аварийни петролни резерви, еквивалентни на 90 дни нетен внос. Общо те възлизат на около 1,2 милиарда барела – като около една трета от тях са в стратегическия петролен резерв на САЩ. Вашингтон обаче не спазва изискването на МАЕ, тъй като бумът на шистовия газ направи страната нетен износител.
В моменти на големи смущения в доставките на енергийните пазари, тези запаси могат да бъдат освободени – с други думи, предложени за продажба – за да се улесни потокът от петрол до мястото, където е необходим.
От основаването на МАЕ през 1974 г. е имало само четири други координирани освобождавания на стратегически запаси, което подчертава сериозността на настоящата криза. Това са: през 1991 г., след операция „Пустинна буря“, военната кампания на президента Джордж Х. У. Буш срещу Ирак; през 2005 г., когато ураганът Катрина намали наполовина производството на САЩ в Мексиканския залив; през 2011 г., когато съюзниците от НАТО се намесиха в гражданската война в Либия; и през 2022 г., след началото на войната между Русия и Украйна.
Плановете подчертават факта, че макар мултилатерализмът да е в застой на много световни форуми, когато възникне извънредна ситуация, колективните действия сред страни със сходно мислене все още са почти възможни – въпреки че големите икономики, включително Китай, са извън МАЕ.
Новото освобождаване на МАЕ надхвърля 182-те милиона барела, изляти на пазара на два отделни транша по време на войната в Украйна.
Минали освобождавания на петрол обикновено понижаваха стойността му с 10-20 долара за барел, въпреки че цените бяха толкова волатилни през последните дни, че може да е трудно да се разграничи въздействието на допълнителните доставки от последните изявления на Тръмп или действията на място в Близкия изток.
Прибързано ли е решението на МАЕ?
Но експертите казват, че има няколко причини за безпокойство, че натискането на лоста и изпращането на допълнителни доставки на пазара може да не реши проблема, ако войната в Близкия изток се окаже дълготрайна.
Нийл Шиъринг, главен глобален икономист в Capital Economics, предполага, че затварянето на Ормузкия проток ще намали доставките с 10 милиона барела на ден; но най-голямото освобождаване на запаси от МАЕ досега възлизаше на 2,5 милиона барела на ден.
Шиъринг казва, че е от значение дали допълнителният суров петрол може да бъде транспортиран до мястото, където е необходим.
„Можете да освободите само толкова, колкото има капацитет в тръбопроводите. А по-продължителен конфликт може да унищожи повече доставки, отколкото запасите на МАЕ могат да заменят“, обяснява той.
Ник Бътлър, дългогодишен изпълнителен директор на BP, също изказа опасенията си от импулсивното освобождаване на петролни запаси, при условие, че кризата не приключи.
„Можете да използвате тези резерви само веднъж. Трябва да бъдете много внимателни с това колко освобождавате. Те са там отчасти като символ, като мярка за повишаване на доверието“, добавя той.
Бътлър също така каза, че газът, а не доставките на петрол, са под най-голям натиск. А еквивалент на МАЕ за газ няма.
Съгласуваните действия на най-големите вносители в света показват тяхната решимост да ограничат въздействието на този последен петролен шок. Но с Иран, който заплашва да повиши цената на суровия петрол до 200 долара за барел, продължаващата уязвимост на глобалния Север към цената на изкопаемите горива е все по-забележима.
