Споразумението за преход на света към изкопаеми горива беше приветствано като историческо постижение в сряда на срещата на върха на ООН за климата COP28 в Дубай. Доста голям обаче е шансът то да не постигне крайната си цел – задържане на глобалното затопляне до границата от 1,5 градуса по Целзий, пише Ройтерс.
В продължение на месеци президентът на COP28 Султан ал-Джабер описваше тази граница от 1,5C, за първи път заявена в Парижкото споразумение от 2015 г., като своята „Полярна звезда“ или водещ приоритет за срещата на върха.
Учените казват, че повишаването на глобалната температура над 1,5°C над средната за прединдустриалната епоха ще предизвика катастрофални и необратими въздействия, от топенето на ледените покривки до срив на океанските течения.
Но година след година тази цел се изплъзва все повече – затоплящите планетата емисии продължават да нарастват, а температурите достигат нови висоти. Тази година ще бъде най-горещата в историята, като средната глобална температура за 2023 г. ще бъде 1,46C над прединдустриалните нива. По отношение на глобалното затопляне, което се измерва в десетилетия, светът е преживял затопляне с близо 1,2C.
Сделката, сключена в Дубай, наречена Консенсус на ОАЕ, цели светът да се ангажира да се откаже от „изкопаемите горива в енергийните системи, по справедлив, организиран и безпристрастен начин, така че да постигне нетна нула до 2050 г. в съответствие с науката.”
Но учените казаха, че въпреки че пактът е безпрецедентен, той все още не е достатъчен, за да се реализира важната цел.
Това е забележителен резултат, защото за първи път казваме, че ще намалим използването на изкопаеми горива. Но можете да забравите за границата от 1,5C“, каза Джеймс Дайк, учен по земни системи в Университета на Екзитър във Великобритания.
След дъжд качулка
Междуправителственият панел на ООН по изменение на климата (IPCC), основният научен орган, който информира Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, заяви, че ограничаването на затоплянето до 1,5C, без или с ограничено превишаване, изисква бързо намаляване на емисиите на парникови газове.
По-конкретно, светът трябва да намали емисиите си спрямо нивата от 2019 г. с цели 43% през следващите шест години, 60% до 2035 г. и да достигне нетно нулево ниво до 2050 г., за да предотврати комбинирани въздействия, като например размразяване на вечните ледове, което ще освободи дълго задържани парникови газове, предизвиквайки още по-голямо затопляне.
IPCC отказа да коментира резултатите от COP28.
Светът регистрира рекордно високи емисии на парникови газове през 2022 г., нарастващи с 1,2% спрямо 2021 г., се казва в доклада на ООН за изоставането в емисиите за 2023 г. Консенсусът на ОАЕ не ангажира света с постепенно премахване на петрола и газа, нито с краткосрочни стратегии за преход от изкопаеми горива.
Все едно да обещаете на лекаря си, че ще се откажете от поничките, след като сте диагностицирани с диабет“, каза климатологът Майкъл Ман от Университета на Пенсилвания.
Ако страните трябва да имат дори шанс 50-50 да ограничат затоплянето до 1,5C, те могат да отделят само още около 250 милиарда метрични тона въглероден диоксид. При настоящите нива на емисии това ще бъде постигнато само за шест години, според проучване от октомври 2023 г. в списанието Nature Climate Change.
Този мандат все още не е дори близо до това, което е необходимо за постигане на целите, за които се договорихме в Париж през 2015 г.“, каза климатологът Катрин Хейхоу от Тексаския технически университет. “Това важи за развитите страни с високи емисии, които също не са се ангажирали с по-голяма подкрепа за развиващите се страни в енергийния преход“, добавя тя.
Консенсусът на ОАЕ също така призовава страните да ускорят новите технологии, които биха могли да включват технологии за намаляване и премахване, като улавяне, използване и съхранение на въглерод (CCUS).
Това означава, че светът може да продължи да използва въглища, нефт и газ, при условие че могат да уловят тези емисии. Критиците казват, че технологията остава скъпа и недоказана в широк мащаб и се притесняват, че сега ще бъде използвана, за да оправдае продължаващото сондиране.
Султан Ал-Джабер и всички останали се ангажират със сценарий за превишаване. Всъщност идеята е, че значително ще надхвърлим 1,5C, а след това с внедряването на CCUS през останалата част от века ще дръпнем температурите обратно надолу“, обяснява Дайк.
Това обаче не е непременно грешка само на COP28, смятат учени. Според мнозина експерти целта от 1,5C и била „мъртвородена“ още с обявяването си в Париж през 2015 г., тъй като тогава срещата на върха не създаде ясен план за бързо ограничаване на използването на изкопаеми горива веднага.
Прочетете още:
5 ключови извода от историческото споразумение за климата на COP28
