Осем са областите у нас с най-много домакинства с високи енергийни разходи или затруднения в покриването на сметките си за отопление и охлаждане. Това са София, Разград, Велико Търново, Видин, Добрич, Плевен, Силистра и Сливен, като най-уязвими са първите три. Това показва Националната карта на енергийната уязвимост на домакинствата в България, изготвена от WWF България и Института за икономически изследвания при Българската академия на науките (БАН).
Националната карта на енергийната уязвимост на домакинствата в България анализира нуждите на домакинствата на базата на общ индекс, базиран на три подиндекса и 11 показателя и съдържа детайлни графики и карти за:
- социалната уязвимост (коефициент на безработица, дял на домакинствата с доход под линията на бедност и др.);
- енергийната бедност (дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома; дял на домакинствата в жилище с течащ покрив, с влага, с мухъл по стени, покрив или под, както и изпитващи затруднение с изплащането на сметките за комунални услуги);
- енергийните нужди (необходимо количество енергия за отопление/охлаждане спрямо климатичните условия, дял на домакинствата без мерки за енергийна ефективност и др.)
В най-уязвимите области има най-много домакинства, уязвими и по трите подиндекса. Това увеличава риска те да бъдат силно засегнати от въвеждането на новата европейска схема за търговия с емисии (СТЕ 2), която от януари 2028 г. ще обхване сградния сектор и автомобилния транспорт. Чрез нея доставчиците на горива ще заплащат за емисиите на парникови газове, генерирани при изгарянето на газ, дърва, въглища, бензин и др., което вероятно ще доведе до поскъпване на горивата за отопление – а те са най-често използвани именно в тези региони.
България е най-засегнатата от енергийна бедност държава в ЕС
По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие около 1,8 млн. души у нас (около 30% от населението) са под линията на бедност. Това са приблизително 900 000 домакинства. За сравнение, на ниво ЕС около 11% от населението е засегнато от проблема. Въпреки тази статистика, България изостава в разработването на целенасочени и качествени политики.
Един от най-съществените проблеми на Социалния план за климата (СПК) например е разпределянето на съществени средства за 100% финансиране за саниране на сгради, без оглед на социалния статус на семействата в тях. Така огромен публичен ресурс се насочва към хора, които не са непременно уязвими. Друг проблем е, че СПК разчита на изпълнение на мерки изцяло от институциите, на фона на недостатъчен административен капацитет. Това също повишава риска уязвими хора да останат без подкрепа.
Необходимост от данни за уязвими лица
Националната карта на енергийната уязвимост за първи път събира на едно място официални данни от институциите не само за броя уязвими лица на национално ниво, а и за специфичните нужди на семействата по региони и области − по отношение на техните доходи, състоянието на сградите, в които живеят и необходимото им количество енергия за отопление и охлаждане според климатичните условия.
Данните са от Националния статистически институт (НСИ) и Агенцията за социално подпомагане (АСП). Анализът показва и какви инвестиционни разходи са необходими за въвеждането на мерки за енергийна ефективност. Такъв тип консолидирана информация липсваше до този момент. С нея националните и местни власти могат много по-лесно да планират качествени мерки за адресиране на проблема преди старта на ключови финансови механизми като Социалния климатичен фонд и Фонда за декарбонизация.
„Нашата цел с изработването на Националната карта на енергийната уязвимост, платформата и наръчника за общини, е да помогнем България да насочи ресурси там, където нуждата е най-остра. От ключово значение е домакинствата да получат помощ за подобряване на енергийната ефективност на домовете си, съобразена със специфичните им нужди. Защото мерките за допълване на месечния доход достигат до сравнително малък брой домакинства и не могат трайно да намалят използваната енергия и зависимостта от изкопаеми горива. Например, при подпомагане с 500 лв. са необходими близо 1 милиард лева за покритие на около 30% от населението. Това е огромен разход.“, каза Теодора Пенева, старши експерт „Климат и енергия“ във WWF България.
Данни за енергийна бедност на ниво общини
В допълнение на анализа на регионално и областно ниво, вече съществува и платформа с данни за енергийната бедност на ниво общини, както и Наръчник за общините за разработване на общински планове за енергиен преход на домакинства в енергийна бедност. Платформата показва броя уязвими лица и домакинства, в какви жилища живеят те и колко добре са изолирани, как климатът влияе върху нуждите им от отопление и как това се отразява на здравето и смъртността в общината.
Това позволява планиране на мерки, съобразени с местния контекст. Националната карта, платформата и наръчника са изработени от WWF България в партньорство с Хабитат България, WWF Унгария, Хабитат Унгария и WWF Румъния в рамките на проект BioJust. Проектът е част от Европейската климатична инициатива (EUKI) на Федералното министерство на околната среда, действията за климата, опазването на природата и ядрената безопасност на Германия.
