Повече от век въглищата бяха двигателят на индустриалния растеж. Цели градове и регионални икономики се развиха около мини и електроцентрали. Днес, когато светът ускорява прехода към чиста енергия, тези зависими от въглищата региони са изправени пред икономически спад. Предизвикателството вече не е само безопасното затваряне на въглищните централи, а намирането на нова роля за работниците, инфраструктурата и местните общности, съобщава earth.org.
В много части на света натискът за отказ от изкопаеми горива вече е в ход. В САЩ въглищният капацитет е намалял с около 60% от 2010 г. насам, според Международната агенция по енергетика (МАЕ). В Европейския съюз страни като Германия, Испания и Нидерландия имат правно обвързващи срокове за постепенно премахване на въглищата до 2030 г. Дори държави от Глобалния Юг усещат натиск да прекратят финансирането на нови въглищни проекти.
Без ясни стратегии за преход, изведените от експлоатация въглищни обекти рискуват да се превърнат в изоставени индустриални зони, което ще доведе до масови загуби на работни места, миграция на населението и свиване на местните бюджети. Но нови техно-икономически модели показват, че тези региони могат да бъдат трансформирани в центрове за чиста енергия, превръщайки блокираните активи в двигатели на зелената икономика.
Скрита стойност на съществуващата въглищна инфраструктура
Въглищните централи са разположени върху стратегически ценна индустриална земя. Те вече имат мрежови връзки, висок преносен капацитет и разрешителни за индустриално зониране, което ги прави идеални за нови проекти като големи слънчеви паркове, вятърни централи и батерийни системи за съхранение.
За разлика от новите обекти, които изискват години за одобрения и скъпо подобрение на мрежата, преустройството на въглищни площадки избягва тези бариери и ускорява внедряването на възобновяема енергия. В източната част на САЩ, например, излезлите от употреба въглищни обекти в Апалачите се преустройват в слънчеви и батерийни паркове, подкрепени от Закона за намаляване на инфлацията на администрацията на Байдън.
Добивът на въглища оставя след себе си големи равни площи, които след рекултивация са подходящи за заводи за сглобяване на слънчеви панели, производство на лопатки на вятърни турбини или съоръжения за електролиза на зелен водород.
Германия е водещ пример. Регионът Рур премина от въгледобив към напреднало производство и изследователски паркове за чисти технологии – резултат от дългосрочна индустриална политика и публични инвестиции.
Подземните мини като съоръжения за съхранение на енергия
Изведените от експлоатация мини могат да се превърнат в ключови елементи на бъдещите енергийни системи. Те предлагат естествени подземни кутии, подходящи за съхраняване на изпомпвана водноелектрическа енергия или съхранение на енергия със сгъстен въздух, където въздухът се нагнетява под земята и по-късно се освобождава през турбини. Пилотни проекти в Испания и Обединеното кралство вече тестват тези технологии.
Преход за работниците
Работниците във въгледобива притежават ценни умения: поддръжка на електрооборудване, работа с тежки машини и обучение по безопасност. Краткосрочните програми за преквалификация могат да ги пренасочат към монтаж на слънчеви панели, поддръжка на вятърни турбини и управление на мрежата.
Все повече държави приемат политики за „справедлив преход“, които включват програми за преквалификация, гаранции за доходи и регионални инвестиционни фондове. Целта е работниците и общностите да се възползват от прехода към чиста енергия, вместо да поемат неговите разходи.
Въглищните региони като енергийни хъбове на бъдещето
С напредъка на стратегическото реинвестиране бившите въглищни региони могат да се превърнат в нови индустриални центрове с по-устойчиви работни места и местна собственост върху енергийните активи. Схемите за инвестиции в общността и клъстерите за иновации в областта на чистите технологии допълнително увеличават регионалната устойчивост.
Трансформацията не е автоматична – тя изисква координирана политика, публично-частно финансиране и дългосрочен ангажимент. Но примери от Европа и Северна Америка показват, че спадът на въглищата не означава неизбежен икономически упадък.
С декарбонизацията на света бъдещето на въглищните региони ще зависи от това дали правителствата и индустрията ще видят в затварянето на централите край – или възможност за изграждане на следващото поколение центрове за чиста енергия.










