Финландският премиер Петери Орпо и неговият шведски колега Улф Кристерсон призоваха председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да позволи на държавите-членки да се възползват от гъвкавостта съгласно правилата на блока за горите, за да се защитят напредналите биоенергийни индустрии на страните.
Съгласно регулациите на ЕС, горската биомаса – която включва дървесни стърготини, използвани за енергия – може да се счита за възобновяема и устойчива, ако държавата членка покаже, че цялостният добив на горите е устойчив. Но интензивният добив във Финландия и Швеция, както и въздействието на горските пожари, които опустошиха скандинавските страни през последните години, в момента застрашават квалифицирането им като „устойчиви“.
Законът за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF), в сила от 2018 г., определя национално обвързващи цели за нетно отстраняване на въглерод за периода 2026–2030 г. и изисква от всяка страна от ЕС да гарантира, че нейните земи и гори не се превръщат в нетен източник на емисии.
Въпреки че биогоривата могат да предложат намаляване на емисиите в сравнение с изкопаемите горива, общото въздействие зависи от фактори като производство на суровини, методи на преработка и политически решения.
Увеличената сеч е определена като основна причина за преминаването на горите от уловител към източник на въглероден диоксид, според Института за природни ресурси Финландия (LUKE) и Шведския университет по селскостопански науки (SLU).
Правилата на ЕС са основен проблем за двете страни
Известни със силната си зависимост от горска дървесина, Хелзинки и Стокхолм исторически използват производството си на биомаса, за да постигнат целите си за възобновяема енергия.
Лидерите на страните обаче заявиха в съвместно писмо, че правилата на ЕС за горите са „основен проблем“, водещ до „неразумни и неоправдани“ ограничения върху шведското и финландското горско стопанство.
„Във Финландия дърводобивът е толкова интензивен, че поне през последните пет години горският сектор отделя повече парникови газове, отколкото останалите гори могат да уловят. В Швеция повечето гори са заменени с дървесни насаждения, крехки монокултури, които са все по-застрашени от корояди. Не е чудно, че националните правителства и в двете страни искат да се отърват от целите си за LULUCF съгласно законодателството на ЕС за климата: това би ги принудило да кажат на горските си индустрии да намалят натиска от дърводобив, а те са против тази идея“, обяснява Келси Пърлман, активист за европейските гори в екологичната неправителствена организация Fern.
