Индия и ЕС започнаха нов кръг от търговски преговори. Ако бъде финализирана, сделката може да се окаже най-голямото търговско споразумение в Европа до края на годината. Голямата трудност е да бъде убеден Ню Делхи да отвори селскостопанските си пазари, пише Euractiv.
Преговорите бяха подновени през 2022 г. след деветгодишна пауза и вече са в 10-ия си кръг. Тъй като Европейската комисия ускорява търговските сделки на фона на нарастваща геополитическа несигурност, осигуряването на сделка с Индия, където живеят 18% от световното население, се превърна в основен приоритет за председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен.
Високопоставен служител на ЕС наскоро потвърди, че селското стопанство остава „труден въпрос“ при обсъждането на споразумение за свободна търговия с Индия, като Ню Делхи е предпазлив относно въздействието на либерализацията върху уязвимото селско население. Миналия октомври германският министър на икономиката Роберт Хабек дори предложи селското стопанство да бъде изключено от сделката, за да се ускорят преговорите.
Индия и ЕС имат много различни селскостопански системи, особено по отношение на значението им за работните места и икономиката.
През 2023 г. селскостопанският сектор на Индия представляваше близо 16% от БВП и наемаше 44% от работната сила в страната. За ЕС селското стопанство представлява 1,3% от БВП на блока и 5% от работните места.
Но въпреки че е основен производител на основни продукти като ориз и зърнени култури, Индия все още се бори да изхрани своите 1,4 милиарда души. Глобалният индекс на глада за 2024 г. класифицира нивото на глада в страната като „сериозно“.
Проблем с митата
Друга проблемна сфера са митата. Средната тарифа на ЕС за селскостопански стоки е 11,7%, докато тази на Индия е 39,2%, което означава, че Ню Делхи ще трябва да се съгласи на по-стръмни съкращения.
„Индия отдавна поддържа протекционистична политика, налагайки едни от най-високите мита в света, за да защити развиващата се икономика. Вносните мита са основният инструмент на Индия“ за подпомагане на милиони дребни фермери. По-специално дребните фермери, включително милиони жени фермери, вероятно ще бъдат изпреварени от субсидирани селскостопански продукти от ЕС“, смята старшият изследовател във фондация Heinrich Böll Ранжа Сенгупта.
Според нея искането на ЕС за пазарен достъп за неговите традиционни храни – включително различни видове сирене – може да създаде значителни предизвикателства за прохождащата млечна индустрия в Индия.
Но високите мита също защитават гигантите в производството на напитки в Индия и обезсърчават консумацията на чужди продукти, особено спиртни напитки и уиски.
„Въпреки че Индия е многообещаващ пазар, най-големият в света след Китай, той остава до голяма степен недостъпен поради 150% тарифи за внос“, казва Улрих Адам, генерален директор на SpiritsEUROPE.
Докато преговарящите от ЕС продължават да настояват за намаляване на митата, представители на сектора изразиха известен оптимизъм, след като Индия намали митата върху американския бърбън с 50% през февруари, за да облекчи напрежението с Вашингтон.
„Нуждаем се от споразумение с амбициозен график за премахване на митата за ключови европейски сектори, включително спиртните напитки“, каза Адам, като същевременно призна, че преговорите ще бъдат трудни.
Захарният сектор изразява загриженост
Европейските фермери също са загрижени – особено за индийския внос на захар, тъй като страната е един от най-големите производители в света. Когато търговските преговори бяха възобновени през 2022 г., Европейският парламент настоя Индия да премахне своите огромни субсидии за захар след решение на СТО, че те нарушават международните търговски правила.
В изявление за пресата, Европейската асоциация на производителите на захар CEFS и асоциацията на производителите на захарно цвекло CIBE заявиха, че се противопоставят на всяко по-нататъшно отваряне на пазара на ЕС за индийски внос.
Мари Кристин Рибера, генерален директор на CEFS, предупреди, че цените на бялата захар в ЕС вече са паднали с 35% за една година. С продължаващата несигурност от сделката с Меркосур и промените в търговията с Украйна – и двете от които включват отстъпки на ЕС за захарта – тя твърди, че по-нататъшните отстъпки за Индия ще изострят допълнително ситуацията и ще поставят допълнително напрежение върху индустрия, която губи средно по две фабрики годишно от 2017 г. насам.