САЩ са причинили глобални климатични щети в размер на 10 трилиона долара през последните три десетилетия чрез огромните си емисии, затоплящи планетата, установява ново изследване, цитирано от Гардиън.
Като най-големият емитент на въглерод в историята, САЩ са причинили по-големи вреди на световния икономически растеж от всяка друга страна. По този начин Америка изпреварва Китай, който в момента е най-големият емитент в света и е отговорен за щети от БВП в размер на 9 трилиона долара от 1990 г. насам.
Около 25% от това забавяне на БВП се е случило в САЩ, въпреки че други страни са понесли тежка цена, като икономическите загуби са непропорционално усетени в най-бедните страни. От 1990 г. насам емисиите на САЩ са причинили икономически щети в размер на приблизително 500 милиарда долара на Индия и 330 милиарда долара на Бразилия, установява изследването.
„Това са огромни числа. САЩ носят голяма отговорност, нашите емисии са причинили щети не само на нас самите, но и доста значителни загуби в други части на света“, казва Маршал Бърк, еколог в Станфордския университет и водещ на новото изследване.
Анализът се опитва да определи сумите в долари за „загуби и щети“ – термин, използван за обобщаване на вредите, понесени от обществата, засегнати от опасно повишаващите се глобални температури, причинени от изгарянето на изкопаеми горива.
Развиващите се страни постоянно призовават по-богатите държави, които са отделили най-много парникови газове след индустриалната революция, да им помогнат финансово, за да се справят със загубите и щетите, произтичащи от катастрофални горещи вълни, наводнения, суши и провали на реколтата, всички от които са влошени от ескалиращите температури.
Тези щети са обобщени от новото изследване, което изчислява доколко глобалното затопляне е ограничило БВП и възлага отговорност за това на държавите въз основа на техните емисии от 1990 г. насам. Този показател не включва всички последици от повишаващите се температури, но показва кога икономиките са засегнати от жегата, която вреди на работниците и натоварва системите за обществено здраве.
„Ако натрупате тези ефекти в продължение на години, ще получите наистина голяма промяна до края на 30-те години на този век. Все едно говорим за смърт от хиляда порязвания. И има хора, които са ощетени, които не са причинили проблема. Това е фундаментално несправедливо“, добавя Бърк.
Гернот Вагнер, климатичен икономист в Columbia Business School, смята, че емисиите от миналото се натрупват бързо, а щетите от тези емисии се натрупват още по-бързо.
„Покриването на пълната социална цена на въглерода за бъдещи емисии на CO₂ и други парникови газове се изплаща многократно“, казва Вагнер.
Вашингтон не желае да поеме отговорност
САЩ отдавна се съпротивляват на идеята да бъдат подведени под отговорност за замърсяването, което затопля планетата и е спомогнало за тласъка на света към климатични условия, несъществуващи в цялата човешка цивилизация.
Доналд Тръмп ускори тази отмяна, като оттегли САЩ от фонд за загуби и щети, създаден за подпомагане на уязвими страни, както и като отстрани страната от глобалните договори за климата, като настоява за засилен подход към добива на петрол и газ. Президентът на САЩ предприе също така и извънредни мерки за възпрепятстване на вътрешни проекти за чиста енергия.
„Не мисля, че нашите числа могат да принудят администрацията на Тръмп да се върне към масата за преговори относно загубите и щетите, но със сигурност показват, че това трябва да се случи“, каза Бърк.
Франсис Мур, експерт по социалните разходи за климатичната криза в Калифорнийския университет, която не е участвала в изследването, заяви, че проучването е „полезно“, но все пак може да не отчита напълно тежестта на щетите, понесени от по-бедните страни от климатична криза, която не са причинили.
„Много икономисти биха казали, че последиците за благосъстоянието на много беден човек от загубата на долар са много по-големи, отколкото за много по-богат човек. Този различен ефект от щетите, оценени в долари, върху благосъстоянието в богатите и бедните страни не е разгледан в доклада“, казва тя.
