Учените предупреждават, че оставащите въглеродни запаси на планетата, необходими за достигане на международната цел от 1,5°C, са само за две години при сегашните темпове на емисии, което показва колко дълбоко е затънал светът в климатичната криза, предава Гардиън. Достигането на целта би засилило екстремните метеорологични условия, които вече опустошават общностите по целия свят. Това би изисквало и изсмукване на въглероден диоксид от атмосферата в бъдеще, за да се възстанови стабилният климат, в който цялата цивилизация се е развивала през последните 10 000 години.
Какво представлява въглеродният бюджет?
Въглеродният бюджет е количеството CO2, което все още може да бъде отделено от човечеството, като същевременно остава разумен шанс температурната цел да не бъде надхвърлена. Последната оценка на водещи климатолози установи, че за да се постигне 66% шанс за задържане под целта от 1,5°C, емисиите от 2025 г. нататък трябва да бъдат ограничени до 80 милиарда тона CO2. Това е с 80% по-ниско, отколкото са показателите от 2020 г.
Емисиите достигнаха нов рекорден връх през 2024 г. При тези темпове бюджетът от 80 милиарда тона ще бъде изчерпан в рамките на две години. Закъсненията в климатичната система означават, че границата от 1,5°C, която се измерва като многогодишна средна стойност, неизбежно ще бъде премината няколко години по-късно.
Учените от известно време предупреждават, че нарушаването на границата от 1,5°C е все по-неизбежно, тъй като емисиите от изгарянето на изкопаеми горива продължават да нарастват. Последният анализ показва, че глобалните емисии ще трябва да спаднат рязко към нула само в рамките на няколко години, за да има някакъв реален шанс да се придържаме към целта. Това изглежда изключително малко вероятно, като се има предвид, че емисиите през 2024 г. отново се увеличиха. Според учените всяка частица от градуса глобално затопляне увеличава човешкото страдание, така че усилията за намаляване на емисиите трябва да се увеличат възможно най-бързо.
В момента светът е на път към 2,7°C глобално затопляне, което би било наистина катастрофално покачване. Анализът показва например, че ограничаването на покачването до 1,7°C е по-постижимо: въглеродният бюджет за 66% шанс за задържане под 1,7°C е 390 милиарда тона, което се равнява девет години при сегашния темп на емисиите.
Екстремни бедствия
„Оставащите въглеродни бюджети намаляват бързо и основната причина е неспособността на света да ограничи глобалните емисии на CO2. При какъвто и да е курс на действие сега има много голям шанс да достигнем и дори да надхвърлим 1,5°C и дори по-високи нива на затопляне. Най-добрият момент да започнем сериозни действия в областта на климата беше 1992 г., когато беше приета конвенцията на ООН за климата. Но сега всяка година е най-добрата година да започнем да се отнасяме сериозно към намаляването на емисиите. Това е така, защото всяка част от затоплянето, която можем да избегнем, ще доведе до по-малко вреди и страдания, особено за бедните и уязвими групи от населението, и до по-малко предизвикателства пред живота, който желаем“, казва проф. Йори Рогелй от Imperial College London.
Той смята още, че е от решаващо значение страните да се ангажират с големи съкращения на емисиите на срещата на върха на ООН за климата COP30 през ноември.
Най-горещата година в историята беше 2024 г., подхранвана от увеличаването на изгарянето на въглища и газ, и с установяване на средногодишна температура от 1,5°C за първи път. Все още няма признаци за прехода от изкопаеми горива, обещан от страните по света на COP28 в Дубай през декември 2023 г.
Производството на слънчева и вятърна енергия се увеличава бързо и е предотвратило предишни най-лоши сценарии за глобално затопляне от 4-5°C. Но търсенето на енергия нараства още по-бързо, което води до повече изгаряне на изкопаеми горива и ускоряване на екстремни метеорологични бедствия.
Анализът, изготвен от международен екип от 60 водещи климатолози, е актуализация на критичните показатели за изменението на климата и е публикуван в списанието Earth System Science Data. Целта му е да предостави авторитетна оценка, базирана на методите на Междуправителствения панел по изменение на климата, но публикувана всяка година, за разлика от периодичните доклади на IPCC, последният от които е от 2021 г.
Енергиен дисбаланс
Проучването установи, че енергийният дисбаланс на Земята – излишната топлина, задържана от парниковия ефект – се е увеличил с 25% в сравнение с предходното десетилетие.
„Това е наистина голямо и много тревожно число. Склонна съм да бъда оптимист. Но нещата не само се движат в грешна посока, но и наблюдаваме безпрецедентни промени и ускоряване на затоплянето на Земята и покачването на морското равнище“, посочва проф. Пиърс Форстър от Университета в Лийдс, Великобритания, и водещ автор на изследването.
Покачването на морското равнище се е удвоило през последните 10 години в сравнение с периода 1971-2018 г., като достига 4 мм годишно, установи анализът. Наводняването на бреговете ще стане неуправляемо при глобално затопляне от 1,5°C и ще доведе до катастрофална миграция във вътрешността на страната, установи проучване от май.
Морското равнище се покачва, защото около 90% от глобалното затопляне се абсорбира от океаните, което кара водата да се разширява, а също защото климатичната криза топи ледниците и ледените шапки.
„По-топлите води също водят до засилени метеорологични екстремуми и могат да имат опустошително въздействие върху морските екосистеми и общностите, които зависят от тях. През 2024 г. океанът достигна рекордни стойности в световен мащаб“, заяви д-р Карина фон Шукман от Mercator Ocean International.
