Окръжният съд в Хага разпореди на правителството на Нидерландия да изготви план за защита на жителите на малкия карибски остров Бонайре от опустошителните последици от изменението на климата, предава Евронюз.
Съдът, който изключително остро критикува властите, също така постанови, че правителството е дискриминирало 20 000 жители на острова, като не е предприело „навременни и подходящи мерки“, за да ги защити от изменението на климата, преди да е станало твърде късно.
„Островът вече страда от наводнения, причинени от тропически бури и екстремни валежи, и според няколко изследователи това ще се влоши през следващите години. Дори консервативните прогнози предвиждат, че части от острова ще бъдат под вода до 2050 г., тоест след 25 години“, заяви съдия Йежи Луитен пред препълнена съдебна зала.
Делото, заведено от осем жители на Бонайре и подкрепено от екологичната група Greenpeace, имаше за цел да принуди правителството да защити по-добре гражданите си от последиците от повишаващите се температури и покачващото се морско равнище и би могло да създаде прецедент за подобни правни предизвикателства другаде.
Историческа победа
„Съдиите ни чуха. Вече не сме второкласни граждани. Равенство. Много съм щастлива“, казва една от жителките, Джаки Бернабела.
На този етап няма реакция от страна на правителството на 90-страничното писмено решение. Властта все пак може да обжалва постановлението.
„Това би било победа с историческо значение, ако решението на съда принуди държавата да предприеме конкретни мерки за защита на хората от екстремни метеорологични условия и други последици от климатичната криза“, заяви преди обявяването на решението Мари Велекуп от Greenpeace Netherlands.
Делото беше разгледано в Хага, тъй като Бонайре, заедно с два други острова, Сейнт Евстатий и Саба, получиха статут на специални нидерландски общини през 2010 г. 20 000 жители на острова са граждани на страната въз основа на тяхната колониална история.
Правителство ще затегне правилата за климата
Адвокати на правителството твърдят, че Нидерландия вече прави крачки в борбата с изменението на климата, позовавайки се на усилията за намаляване на емисиите на парникови газове и смекчаване на последиците. Правителственият юрист Едуард Бранс казва, че въпросът трябва да се разглежда от националните администрации, а не от съдии.
Съдът обаче постанови, че усилията на правителството не са достатъчни, като заяви, че целта за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. не е обвързваща и не включва напълно емисиите от въздушния и морския транспорт. Съдът също така заяви, че е „много малко вероятно“ Нидерландия да постигне целта си за 2030 г.
Случаят „Ургенда“
Това не е първият път, когато Окръжният съд в Хага издава новаторско решение за климата. Същият съд разгледа първия етап от знаковото дело „Ургенда“ преди повече от десетилетие. Това дело приключи през 2019 г., когато Върховният съд на Нидерландия се произнесе в полза на климатичните активисти и нареди на правителството да намали емисиите на парникови газове – съдебна битка, която проправи пътя за подобни предизвикателства по целия свят.
Решението по делото „Ургенда“ зае видно място в последните решения за изменението на климата от Европейския съд по правата на човека и най-висшата инстанция на ООН – Международния съд. И двата съда установиха, че липсата на мерки за борба с изменението на климата нарушава международното право.
През десетилетието до 2023 г. морското равнище се е повишило средно с около 4,3 сантиметра в световен мащаб, като части от Тихия океан са се повишили още повече. Светът се е затоплил и с 1,3°C от прединдустриалната епоха поради изгарянето на изкопаеми горива.
