С изгарянето на изкопаеми горива и изпускането на въглероден диоксид в атмосферата, хората продължават да затоплят планетата. Но има и друго тревожно последствие от това замърсяване – то може да променя химичния състав на кръвта ни.
Преди няколко години, когато колега предложил на респираторния физиолог Алекс Ларкомб да проучи въздействието на нарастващите нива на CO₂ върху човешкото тяло, той бил скептичен.
„Помислих си: „Това звучи странно“, казва Ларкомб, ръководител на отдела за респираторно здраве на околната среда в Детския изследователски институт Австралия.
Но когато започнал да изследва темата, откритията се оказали дълбоко обезпокоителни, предава CNN.
Данните: 20 години промени в кръвната химия
Ларкомб и колегата му Филип Биървит, почетен научен сътрудник в Австралийския национален университет, анализирали повече от две десетилетия здравни данни в САЩ и открили промени в химичния състав на кръвта, които изглежда следват покачването на атмосферния въглероден диоксид.
Те използвали Националното проучване за здравето и храненето на САЩ (NHANES), което събира подробни здравни данни от около 7000 американци на всеки две години между 1999 и 2020 г.
“Това е най-изчерпателният набор от данни досега по отношение на кръвната химия“, отбелязва Ларкомб.
Учените търсили маркери в кръвта, които са тясно свързани с количеството въглероден диоксид, което хората вдишват.
CO₂ в атмосферата е на най-високите нива в човешката история
Хората са еволюирали в атмосфера с относително стабилни нива на CO₂ – около 300 ppm (части на милион). Но изгарянето на изкопаеми горива е повишило концентрацията до над 420 ppm днес – най-високото ниво, регистрирано някога.
С увеличаването на атмосферния въглероден диоксид ние неизбежно вдишваме повече от него, което повишава киселинността на кръвта. Тялото компенсира това чрез бъбреците, които произвеждат и задържат повече бикарбонат – ключов буфер, който регулира pH на кръвта.
Според изследването, публикувано миналия месец в списанието „Качество на въздуха, атмосфера и здраве“, средните нива на бикарбонат в кръвта са се увеличили със 7% от 1999 г. насам, следвайки тясно покачването на атмосферния CO₂. Ако тенденцията продължи, нивата на бикарбонат може да достигнат нездравословни стойности през следващите 50 години.
Калций и фосфор също намаляват
Учените са изследвали и нивата на калций и фосфор. Една от реакциите на тялото към по-киселинна кръв е костите да абсорбират част от излишния CO₂, превръщайки го в калциев карбонат и калциев фосфат. Бъбреците също могат да станат по-неефективни в задържането на калций.
Нивата на калций в кръвта са намалели с 2%, а нивата на фосфор с около 7% за същия период.
Ако спадът продължи, нивата на калций и фосфор може да паднат под здравословните граници до края на века. Проучването описва това като „постоянни и нарастващи промени в химията на човешката кръв“.
Необходими са още изследвания
Въпреки че данните показват ясна връзка между повишаването на въглеродния диоксид и промените в кръвната химия, авторите предупреждават, че са необходими още проучвания. Настоящият анализ не отчита други фактори, които може да влияят като:
- Диета;
- Лекарства;
- Бъбречна функция;
- Затлъстяване;
- Време, прекарано на закрито (където CO₂ е по-висок).
„Не можем да кажем със сигурност, че тези промени, които наблюдаваме, са 100% причинени от изменението на климата. Но ако констатациите се потвърдят, това е още едно доказателство, че нарастващото замърсяване с въглероден диоксид трябва да се разглежда не само като екологичен проблем, но и като дългосрочно предизвикателство за общественото здраве“, казва Ларкомб.
Големият въпрос е как точно хората ще бъдат засегнати от промените в кръвната химия. Отговорът не е лесен – най-вече защото изследванията в тази област са изключително малко.
Може ли тялото да се адаптира?
Някои проучвания предполагат, че човешкото тяло може да се справи с повишения CO₂ без сериозни последици, дори при най-лошите сценарии за глобално затопляне – чрез по-учестено дишане и увеличено производство на бикарбонат.
Но според Ларкомб този аргумент не отчита дългосрочните ефекти от експозиция през целия живот. Все повече изследвания върху животни показват измерими въздействия, включително неврални увреждания и промени в сърдечната честота, отбелязва проучването.
При хората краткосрочното излагане на концентрации на CO₂, типични за затворени пространства, е свързано с намалени когнитивни способности и затруднено вземане на решения.
Мнението на експертите
Кристи Еби, професор по глобално здраве в Университета на Вашингтон, която не е участвала в проучването, отбелязва, че „този въпрос се повдига на всеки няколко години, така че не е нов“, но последващите изследвания са ограничени. Тя подчертава, че проучванията върху хора, цитирани в доклада, показват, че дори при по-високи нива на CO₂ от прогнозираните в момента, няма да има „явни последици за здравето“. Но добавя, че това не изключва рискове за уязвимите групи.
„Все още е много рано. Необходими са много повече изследвания, но тъй като хората продължават да увеличават нивата на въглероден диоксид, става все по-важно да разберем потенциалните въздействия върху здравето. Посланието на това проучване не е, че „всички ще умрем“, а че „нещо се случва – и ние трябва да го проучим по-добре“, казва Ларкомб.
