Десетки реки и потоци в Аляска стават ръждивооранжеви. Вероятно това се дължи на размразяването на трайно замръзнала земя, известна още и като „вечна замръзналост“, се казва в ново проучване, цитирано от Гардиън.
Арктика (северната полярна област на Земята, включваща краищата на материците Евразия и Северна Америка) е най-бързо затоплящият се регион в земното кълбо и докато замръзналата земя под повърхността се топи, минералите, които някога са били заключени в тази почва, сега се просмукват във водните пътища.
„Това е непредвидено въздействие на изменението на климата, което виждаме в някои от най-девствените реки в нашата страна“, казва Брет Пулин, автор на изследването и асистент по токсикология на околната среда в Калифорнийския университет Дейвис.
Размразяването на вечната замръзналост излага минералите на кислород в процес, известен като изветряне, което повишава киселинността на водата и разтваря метали като цинк, мед, кадмий и желязо – най-очевидният метал, който придава на реките ръждив цвят, видим дори от сателитни изображения. Проучването подчертава потенциалното влошаване на качеството на питейната вода и риска за риболова в Арктика.
„Когато се смесят с вода, металите стават още по-мощни по отношение на въздействието им върху здравето на водната среда“, каза Пулен.
Феноменът „ръждясване“
Феноменът беше наблюдаван за първи път през 2018 г., когато изследователите забелязаха млечнооранжевия вид на реките в планината Брукс в северна Аляска, рязък контраст с кристално чистите води, наблюдавани предходната година.
В рамките на годината при приток на река Акилик в националния парк на долината Кобук напълно изчезнаха два местни вида риби.
„Когато реката стане оранжева, се забелязва значително намаляване на макробезгръбначните и биофилма на дъното на потока – по същество това е основата на хранителната мрежа“, казва Пулен за феномена на ръжда.
„Ръждясването“ е сезонно явление, което се случва през лятото, обикновено през юли и август, когато почвата е най-дълбоко размразена. Изследователите от Службата за национални паркове, Геоложката служба на САЩ и Калифорнийския университет Дейвис сега искат да разберат по-добре дългосрочните последици от променящата се химия на водата на места с непрекъсната вечна замръзналост, която включва арктически региони като Аляска, Канада, Русия и части на Скандинавия.
„Това е област, която се затопля поне два до три пъти по-бързо от останалата част на планетата. Така че можем да очакваме този тип ефекти да продължат“, каза Скот Золкос, арктически учен от Woodwell Climate Research Center, който не е участвал в проучването.
Изследователската група сподели, че работи в тясно сътрудничество с коренното население в Аляска, за да гарантира, че местните общности получават точна информация за развиващия се феномен.
