Предложенията на Европейската комисия за реформиране на енергийното данъчно облагане в полза на по-екологични опции остават неясни въпреки предложението на Унгария да се запази освобождаването за авиокомпаниите и корабоплаването, съобщава Евронюз. Тъй като се стреми да достигне нулеви въглеродни емисии до 2050 г., Европейската комисия навлезе в тази деликатна област през 2021 г., когато предложи да се актуализират действащите от десетилетия правила за таксите за електроенергия и горива.
През септември Унгария предложи отмяна на плановете за данъчно облагане на горивото за авиацията и корабоплаването – на практика запазвайки дългогодишното освобождаване, което Комисията се надяваше да прекрати. Идеята на Будапеща беше определена за „абсурдна“ от екологични групи, а еврокомисарят, който отговаря за климатичната политика, Вопке Хукстра, подчерта непоследователността при налагането на около 50% данък върху бензина за автомобили и никакъв върху керосина за самолети.
Страни като Италия, Гърция и Кипър изглеждат загрижени за въздействието върху конкурентоспособността, ако ЕС повиши данъците.
„Конкретното предложение може да причини проблеми на туризма чрез увеличаване на разходите за авиацията и водната навигация“, каза гръцкият министър на финансите Костис Хацидакис, отбелязвайки, че правилата няма да се прилагат за конкурентни дестинации извън ЕС като Турция или Северна Африка.
Данъчното законодателство на ЕС изисква единодушие между 27 страни-членки.
Законът е остарял
„Съществуващият закон, непроменен от 2003 г. насам, беше очевидно остарял. Ако един сектор прави по-малко, други сектори трябва да направят повече – тук има елемент на справедливост“, смята Хукстра.
Международният транспорт е освободен от данък върху горивото от дългогодишни глобални договори, но ЕС се надяваше да повиши данъците поне за пътуванията в рамките на блока. Авиационният сектор междувременно твърди, че вече плаща за замърсяването чрез схемата за търговия с емисии на Брюксел. Въпросът също е изключително труден след период на растяща инфлация, свързана с високите цени на енергията.
Зеленият налог върху бензина и дизела предизвика протестите на жълтите жилетки във Франция през 2018 г., а планираното увеличение на данъка върху електроенергията беше една от няколкото непопулярни мерки, довели до падането на правителството на френския премиер Мишел Барние този месец.
Председателствайки последната си среща на върха преди да предаде председателството на Съвета на ЕС на Полша през януари, финансовият министър на Унгария Михали Варга призна, че не е успял да се справи с противоречивия казус.
„Работата по досиетата с директиви за енергийно данъчно облагане трябва да продължи. Като цяло се движим в правилната посока“, посочи Варга.
