Продължаващите дискусии относно целите на ЕС в областта на енергетиката и климата до 2040 г. предизвикаха многобройни дебати по отношение на социалното въздействие, ефектите върху икономическото разпределение и промишлените нужди за посрещането им. Един пренебрегван елемент обаче може значително да повлияе на тези цели – процесът на разширяване на ЕС.
Това пишат в свой анализ в Euractiv Андрей Коватариу, научен сътрудник в Центъра за регулиране в Европа и Камил Дефард, ръководител на Енергийния център „Жак Делор“.
Енергийната криза от 2022 г. повдигна критични въпроси за ЕС и неговите амбиции за енергиен преход. Това накара Комисията и държавите-членки да увеличат своите цели за декарбонизация, за да намалят високите нива на зависимост от внос на изкопаеми горива. Вследствие на това целите за 2030 г. в областта на енергетиката и климата бяха увеличени, а предвидените и широко обсъждани цели за 2040 г. също бяха подобрени.
Амбициите за присъединяване към ЕС традиционно представляват възможности за икономически растеж и силно желани политически цели за граничещите с блока държави. Контекстът, донесен от конфликта Русия-Украйна през 2022 г., ускори нуждите на някои страни да ускорят процеса по присъединяване.
Конфликтът също така демонстрира как предизвикателствата на страните извън ЕС могат лесно да се разпространят в страните от ЕС, допринасяйки за по-високи цени на енергията.
Понастоящем няколко държави са постигнали статут на „кандидат“ за ЕС, което означава, че реформират националните си закони, за да ги приведат в съответствие с правилата, разпоредбите и нормите на ЕС. Този списък включва Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Сърбия от Западните Балкани, както и Грузия, Молдова и Украйна, които получиха този статут през последните години.
Понастоящем Косово има статут на „потенциален“ кандидат, като подаде молба за статут на кандидат в края на 2022 г., докато процесът на преговорите с Турция са замразени, въпреки че ЕС все още изброява страната в раздела „страни кандидатки“.
Енергийни и климатични предизвикателства
Като част от процеса на присъединяване, бъдещите държави-членки трябва постепенно да се придържат към целите на ЕС в областта на енергетиката и климата. Докато изискванията за присъединяване към ЕС и ролята на ЕС в процеса на интеграция (включително чрез следващата многогодишна финансова рамка) са важни за обсъждане, въздействието върху целите на Съюза в областта на енергетиката и климата не е получило достатъчно внимание.
Как уникалните енергийни отправни точки на новите държави-членки – особено тези, които са силно зависими от изкопаемите горива или имат остаряла енергийна инфраструктура – ще повлияят на цялостната способност на ЕС да постигне целите си за 2040 г.?
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен остава ангажирана с целта за намаляване на емисиите с 90% за 2040 г. – цел, която ще засегне както бъдещите, така и настоящите членове. Ефектът от разширяването върху тези цели обаче не е оценен адекватно.
Повдигат се допълнителни опасения относно това доколко настоящата рамка на ЕС е подходяща за справяне с такива разнообразни енергийни профили и как ЕС планира да осигури справедлив преход за тези нации, без да жертва икономическото им развитие, от една страна, и целите на Европейския блок за 2040 г., от друга .
Още въпроси
Като се има предвид важността на тези цели, но и като се има предвид дългосрочното им изпълнение, могат ли тези аспекти да удължат процеса на присъединяване? И ако да, за кой от тези бъдещи членове? Освен това, стриктното придържане към определените цели ще бъде ли неоспоримо?
Процесът на разширяване също би повдигнал важни въпроси относно дизайна на енергийния пазар на ЕС, както и неговата система за търговия с емисии. Успешната интеграция на новите членове ще изисква от тях да се придържат към рамките на енергийния пазар на ЕС, като същевременно затягат правилата за справяне с отрицателните външни ефекти.
Друг ключов елемент от бъдещия процес на разширяване на ЕС е трансграничната преносна инфраструктура и модернизирането на критичната инфраструктура, които вече са належащи проблеми в рамките на настоящите граници на ЕС. Повишените нива на взаимно свързване и устойчивата опорна система на енергийната мрежа са основни условия за гарантиране на висока сигурност на доставките в един разширен ЕС.
И накрая, ЕС трябва много внимателно да разгледа ролята на разширяването в своите цели. Могат ли потенциалните и относително небалансирани усилия за енергиен преход на настоящите държави-членки на ЕС, в сравнение със страните-кандидатки, да доведат до вътрешни напрежения в рамките на Съюза? Също толкова важни са геополитическите ефекти, породени от процеса на разширяване.
В светлината на борбите от последните години за поддържане и възстановяване на дипломацията на ЕС в областта на енергетиката и климата, забавените процеси на присъединяване по причини, свързани с енергетиката, ще оспорят ли още повече лидерската роля на ЕС?
Перспективата за разширяване на ЕС също предизвика дебати относно необходимостта от институционални реформи, особено по отношение на бюджета на ЕС и процесите на вземане на решения. Тези трансформации са от решаващо значение, за да се гарантира, че ЕС, дори в разширен състав, ще може да приложи и предостави амбициозна, подредена и справедлива Зелена сделка.
