Скоростта на глобалното затопляне е значително подценена, а международната цел от 2C е „мъртва“. Това заяви известният учен по климата проф. Джеймс Хансен, цитиран от Гардиън.
Проф. Хансен от Колумбийския университет в САЩ бе първият учен, който открито заговори за климатичната криза. Той алармира широката общественост за срива на климата пред Конгреса на ООН още през 1988 г.
Нов анализ на Хансен и негови колеги заключава, че въздействието на скорошното ограничение на замърсяването от корабоплаването всъщност е повишило температурите. В анализа се казва още, че чувствителността на климата към увеличаване на емисиите от изкопаеми горива са по-големи, отколкото се е очаквало предварително. Ако прогнозите в доклада са верни, те означават, че още по-екстремно време трябва да се очаква по-рано и има по-голям риск от преминаване на глобални повратни точки, като колапса на критичните течения в Атлантическия океан.
„Междуправителственият панел по изменение на климата (IPPC) определи сценарий, който дава 50% шанс за поддържане на затоплянето под 2C. Този сценарий сега е невъзможен. Целта 2C е мъртва, защото глобалното потребление на енергия нараства и ще продължи да расте“, казва Хансен.
Новият анализ казва, че глобалното затопляне вероятно ще достигне 2C до 2045 г., освен ако не бъде разгърнато слънчево геоинженерство.
Световните нации обещаха в Париж през 2015 г. да задържат повишаването на глобалната температура под 2C над прединдустриалните нива и да продължат усилията да го ограничат до 1,5C. Климатичната криза вече предизвика екстремни метеорологични условия по целия свят със само 1,3C средно затопляне през последните години.
„Унищожени бяха много животи и поминък на хората. Затопляне от 2C би било много по-лошо“, казва още проф. Хансен.
Професор Джефри Сакс, също от Колумбийския университет, заяви:
„Шокиращо нарастване на температурите беше предизвикано, по ирония на съдбата, от намаляването на замърсителите. Сега имаме нова базова линия и траектория за това къде се намираме.“
Разлики между проучването на проф. Хансен и традиционните анализи
В новото проучване, публикувано в списанието „Околна среда: Наука и политика за устойчиво развитие“, екипът на Хансен казва:
„Ако не сме реалистични в оценката на климата и не изтъкваме безпомощността на настоящите политики за спиране на глобалното затопляне, ще предадем младите хора.“
Според Хансен и колегите му анализът на IPCC е силно зависим от компютърни модели и че е необходим допълнителният подход, който са възприели за по-голямо използване на наблюдения и климатични аналози от далечното минало.
През последните две години светът стана свидетел на изключителни температури. Основната причина е безмилостното нарастване на емисиите на CO2 от изгарянето на изкопаеми горива. Пикът на климатичния цикъл Ел Ниньо през 2024 г. добави допълнителен температурен тласък.
Тези два фактора обаче не обясняват напълно екстремните температури или тяхната устойчивост след края на Ел Ниньо в средата на 2024 г. Това накара учените по климата да се запитат дали има тревожен нов фактор, който не е отчетен преди, или пък допълнителната топлина е необичайна, но временна естествена вариация.
Ключовият фокус пада върху емисиите от корабоплаването. В продължение на десетилетия сулфатните частици, произведени от кораби, изгарящи гориво, блокираха част от слънчевата светлина да достигне повърхността на Земята, потискайки температурите. Но през 2020 г. влязоха в сила нови разпоредби за борба със замърсяването, които рязко намалиха нивото на аерозолните частици. Това доведе до повече топлина от слънцето, достигаща до повърхността, която учените измерват във ватове на квадратен метър (W/m2).
Оценката на екипа на Hansen за въздействието на това (0,5 W/m2) е значително по-висока от пет други скорошни проучвания, които варират от 0,07 до 0,15 W/m2, но биха обяснили аномалната топлина. Екипът на Хансен използва подход отгоре надолу, разглеждайки промяната в отразяващата способност над ключови части на океана и приписвайки това на намаленията в емисиите от корабоплаването. Другите проучвания използват подходи отдолу нагоре за оценка на увеличаването на топлината.
„И двата подхода са полезни и често се допълват. Но мисля, че в този случай подходът на Хансен е твърде прост и не взема предвид промените в китайските емисии или вътрешната променливост“, каза д-р Гавин Шмид, директор на Института за космически изследвания „Годард“ на НАСА.
Новото проучване също така твърди, че чувствителността на климата на планетата към нарастващите въглеродни емисии е била подценена, отчасти поради подценяването на въздействието на намалените емисии от корабоплаването.
Чувствителността към климата се определя като повишаване на температурата, което би се получило в резултат на удвояване на нивата на CO2 в атмосферата. Отново екипът на Хансен е използвал метод, различен от повечето учени, и е стигнал до по-висока оценка.
IPCC, сътрудничество на световни учени по климата, установи, че компютърните модели, които най-добре възпроизвеждат минали температури, имат климатична чувствителност от 2,5C до 4C. Екипът на Хансен възприе по-опростен подход, за да оцени най-вероятната чувствителност на климата, изчислявайки потенциалния диапазон на повишаване на температурата за удвояване на CO2 и след това използвайки данни за това колко топлина е уловила Земята. Тяхната оценка е 4.5C.
Екипът на Хансен също така твърди, че ускореното глобално затопляне, което те прогнозират, ще увеличи топенето на ледовете в Арктика.
„В резултат на това спирането на Атлантическата меридионална преобръщаща циркулация (Amoc) е вероятно през следващите 20-30 години, освен ако не бъдат предприети действия за намаляване на глобалното затопляне – в противоречие със заключенията на IPCC. Ако на Amoc бъде позволено да се изключи, това ще доведе до сериозни проблеми, включително покачване на морското равнище с няколко метра – по този начин ние описваме спирането на Amoc като „точка, от която няма връщане“, се казва в доклада.
Централната оценка на друго скорошно проучване за времето на колапса на Amoc беше 2050 г.
Според Хансен повратната точка може да бъде избегната въз основа на нарастващото убеждение на младите хора, че трябва да следват науката. Той призова за въглеродна такса и политика за дивиденти, при която всички изкопаеми горива се облагат с данъци и приходите се връщат на обществеността.
„Основният проблем е, че отпадъчните продукти от изкопаеми горива все още се изхвърлят във въздуха безплатно“, каза той и изрази подкрепата си за бързото развитие на ядрената енергия.
Геоинженерни техники
Хансен също защити и противоречивите изследвания за охлаждане на Земята, използвайки геоинженерни техники за блокиране на слънчевата светлина, които той предпочита да нарича „целенасочено глобално охлаждане“.
„Ние не препоръчваме прилагането на климатични интервенции, но предлагаме на младите хора да не се забранява да имат познания за потенциала и ограниченията на целенасоченото глобално охлаждане в инструментариума си. Необходима е политическа промяна, за да се постигнат всички тези мерки. Специалните интереси са приели твърде много власт в нашите политически системи. В демократичните държави властта трябва да е у избирателя, а не у хората, които имат парите. Това изисква коригиране на някои от нашите демокрации, включително САЩ“, казва в заключение Хансен.
