В дебата около действията на ЕС в областта на климата конкурентоспособността невинаги намира отзвук. Европа не може да си позволи да изостане и да загуби конкурентното си предимство в надпреварата за климатична неутралност, нито пък трябва, при условие че тази амбиция е съчетана с последователен план, както ясно се посочва в доклада на Марио Драги. „Компасът на конкурентоспособността“ и „Сделката за чиста промишленост формират основата на този план, като и двата подчертават необходимостта от постоянно премахване на въглерода в подкрепа на проблемни сектори.
Това пише в свой анализ за Euractiv Лори Фицморис от водещата компания за премахване на въглеродни емисии Elimini. Тя дава експертна гледна точка за това как премахването на въглеродни емисии може да помогне на конкурентоспособността на ЕС и защо стабилните стандарти са от съществено значение за избягване на грийнуошинга.
Какво представляват технологиите за отстраняване на въглероден диоксид (CDR) и защо ЕС ги подкрепя?
Технологиите за отстраняване на въглероден диоксид помагат в борбата с изменението на климата, като извличат въглеродния диоксид от въздуха и го съхраняват за постоянно. Има различни технологии и техники, които правят това, като например директното улавяне на въглерод от атмосферата. ЕС ги подкрепя, защото те буквално поставят „мрежата“ в нетната нула. Не можем да постигнем целите си до средата на века без тях. От 2030 г. нататък ЕС се нуждае от висококачествено отстраняване на въглерод, за да компенсира неизбежните емисии от тежката промишленост и други сектори, които не могат да се декарбонизират напълно до 2050 г. И така, докато действията в областта на климата, предприети през последните две десетилетия, бяха доминирани от технологии за намаляване на емисиите, през следващите две десетилетия технологиите за премахването им ще играят все по-голяма роля в изпълнението на ангажиментите в областта на климата.
Защо премахването на въглероден диоксид е важно за конкурентоспособността на ЕС?
Премахването на въглерод поддържа конкурентоспособността по два начина. Първо, така се помага на трудни за декарбонизиране сектори да се насочат към прехода. Тук става въпрос за цимент, селско стопанство, части от тежката промишленост. Постигането на въглеродна неутралност до средата на века не може да означава закриване или изнасяне на тези сектори и закриване на работните места, които поддържат. Това би навредило на конкурентоспособността на ЕС. Техният преход ще отнеме повече време, така че използването на технологии за премахване на въглерода за отстраняване на тези емисии междувременно, заедно с намаляването на емисиите, има смисъл от икономическа гледна точка.
Второ, разработването на вътрешни технологии за премахване на въглерод в ЕС е голяма икономическа възможност. Пазарите за премахване на въглеродни емисии може да бъдат индустрия за 1,2 трилиона долара до 2050 г. и ЕС има възможност да гарантира, че може да бъде ключов играч на тези пазари – или инвестициите ще отидат другаде.
Каква политика е необходима за премахване на въглерода?
ЕС постави добър старт в политиките за подкрепа на премахването на въглеродни емисии. Миналата година беше приета рамка за сертифициране за премахване на въглеродни емисии, критична първа стъпка към гарантиране, че премахването на въглеродни емисии в ЕС е с висока степен на почтеност, надеждност и предотвратяване на грийнуошинг.
Въпреки това, без по-широка политическа рамка ЕС рискува да изостане от други региони. През последните години САЩ се превърнаха в световен лидер във финансирането и стимулирането на технологиите за премахване на въглерод. Ключови политики като Закона за намаляване на инфлацията, намаляване на данъците и програми за директни държавни поръчки, съчетани от частни субекти, създадоха изключително привлекателна среда за CDR компаниите да установят и разширят дейността си в САЩ, а не в ЕС.
Поддържането на темпото с бързото разработване и прилагане на политики през следващите две години е от решаващо значение. Създаването на ранно търсене на кредити за премахване на въглерод ще помогне на индустрията да започне да работи. ЕС може да направи това, като подкрепи доброволните пазари чрез законодателство като Директивата за екологичните претенции, която в момента се обсъжда. Интегрирането на кредитите за премахване на въглеродни емисии също ще бъде важно, като спомага за насърчаване на търсенето и създава по-дългосрочна сигурност за отключване на инвестиции.
ЕС също така се нуждае от цялостна CDR стратегия, включително бизнес модел, за да подкрепи както предлагането, така и търсенето на тези технологии. Предстоящото преразглеждане на Закона за климата на ЕС предоставя добра възможност. Отделна подцел за трайно премахване на въглеродни емисии, съобразена с обща цел за намаляване, би изпратила силен сигнал към инвеститорите и би предоставила увереност, че премахването не подкопава амбицията за намаляване на емисиите.
Регулаторното опростяване също е приоритет, така че е важно да се подчертае значението на осигуряването на съгласуваност с други законодателни актове и минимизиране на административната тежест. В този контекст също така ще бъде важно да се координират подходите в държавите-членки на ЕС, за да се гарантира, че страните проучват своя потенциал за CDR и подкрепят тези технологии.