Вече 18 месеца правителствата не могат да се споразумеят кога нов клас генетично модифицирани култури може да се третира като еквивалентен на конвенционалните сортове и дали на производителите трябва да бъдат предоставени монополни права чрез патенти. В момента Полша се стреми да придвижи напред спрялото законодателство за премахване на ново поколение генно редактирани растения от строгите изисквания на ЕС за лицензиране и проследимост, прилагани към конвенционалните генетично модифицирани организми (ГМО), съобщава Евронюз.
Европейската комисия предложи през юли 2023 г. културите, създадени с помощта на „нови геномни техники“ (NGT), да бъдат изключени от стриктното регулиране съгласно Регламента за ГМО от 2001 г. Правителствата на страните-членки обаче не успяха да постигнат съгласие как точно да дефинират такива продукти и дали трябва да бъдат патентоспособни.
Само седмица след като пое председателството на междуправителствените политически преговори като ротационен председател на Съвета на ЕС, Варшава поиска да отхвърли призива на предния председател Унгария за повторно отваряне на цялата политическа дискусия. Вместо това Полша предлага връщане към по-ранен вариант на определението.
Създаване на нова „Категория 1“
Европейската комисия иска да създаде нова „Категория 1“ за такива култури, които да се считат за до голяма степен еквивалентни на конвенционално отглежданите растения съгласно законодателството на ЕС. Това би означавало освобождаване от строгите разпоредби, които ще продължат да се прилагат за ГМО от първо поколение, където е вмъкнат цял чужд ген, за да придаде нови свойства като устойчивост срещу пестициди или по-дълъг срок на годност. Настоящият закон позволява на правителствата в ЕС да забраняват отглеждането на ГМО на тяхна територия – дерогация, която почти всички държави-членки използван, с изключение на Испания.
„За сегашното председателство е ясно, че само чрез справяне с опасенията, свързани със съществуването на патенти върху растения, получени от NGT, може да се постигне квалифицирано мнозинство“, пишат полски служители в мотивационна бележка към компромисно предложение от 7 януари.
Те предлагат определянето като „Категория 1“ да се основава изключително на биологичните характеристики, а не на това дали е патентовано или не. Европейският парламент, който вече прие позицията си по предложението, иска да забрани всички подобни заводи от патентна защита, за да предотврати монополите.
Според Астрид Остерайхер, специалист по политиката на ЕС от германския мозъчен тръст TestBiotech, това отклонение от позицията на парламента няма да успее да ограничи властта на големите агрохимически фирми – едно от основните опасения на противниците на генно модифицираните култури.
„Това не е решение на продължаващата монополизация на пазара на семена“, смята Остерайхер.
Еколозите също са критични към идеята, че прагът за определяне на щам на NGT култура като еквивалентен на конвенционално отгледано растение може да бъде дефиниран от определен брой молекули в неговия геном. Дори малки корекции в генома на растението могат да придадат нежелани или опасни свойства. Затова еколозите искат всички нови щамове да бъдат обект на задълбочена оценка на риска.
Предвижда се правителствени делегати да обсъдят полския компромисен текст при закрити врати в Брюксел на 20 януари. Ще е необходимо споразумение на ниво министри, преди Съветът да може да започне финални преговори с Европейския парламент.
