Папа Франциск почина един ден след Великден, на 21 април, на 88 години, съобщиха от Ватикана. Избран през 2013 г. след оставката на папа Бенедикт XVI, той беше глава на католическата църква малко повече от десетилетие. Франциск ще бъде запомнен завинаги с усилията си да убеди 1,3 милиарда католици по света за опасностите от изменението на климата. През целия си живот той говореше открито за тези рискове, особено за тяхното въздействие върху най-бедните и най-уязвимите хора в света.
„Папа Франциск беше извисяваща се фигура на човешкото достойнство и непоколебим глобален защитник на действията в областта на климата като жизненоважно средство за осъществяването им. Чрез своето неуморно застъпничество папа Франциск ни напомни, че не може да има споделен просперитет, докато не постигнем мир с природата и не защитим най-уязвимите, тъй като замърсяването и унищожаването на околната среда довеждат нашата планета до точка на пречупване“, заяви шефът на ООН по въпросите на климата Саймън Стийл по повод смъртта на папа Франциск.
Той добави, че Франциск „е имал задълбочени практически познания по сложни климатични проблеми и неговото управление е събрало най-мощните сили на вярата и науката, за да предостави безупречни истини, подчертавайки цената на климатичната криза за милиарди хора“.
„Кончината на Негово Светейшество ще разчувства дълбоко безброй милиони души, но неговото послание ще продължи да живее: Човечеството е общност. И когато която и да е общност бъде изоставена – на бедност, глад, климатични бедствия и несправедливост – цялото човечество е дълбоко унищожено, материално и морално, в еднаква степен“, каза още Стийл.
„Планетата се изстисква“
По време на своето управление на Католическата църква папа Франциск често говори за изменението на климата. Може би най-забележителната му бележка по темата беше „Laudato si’: За грижата за нашия общ дом“, забележителен документ от 184 страници, публикуван през 2015 г. В това пасторално писмо папа Франциск оплаква състоянието на екологичните щети и глобалното затопляне, като критикува консуматорството и се прицелва в модерния мит за неограничен материален прогрес.
„Базира се на лъжата, че има безкрайно количество блага на земята и това води до изстискване на планетата отвъд всякакви граници“, пише той.
Текстът също така излага научните аргументи за причиненото от човека изменение на климата, свързвайки го с морална гледна точка и предупреждавайки за сериозни последици, ако нещата не се променят. Папа Франциск не остави съмнение, че подкрепя научния консенсус, че глобалното затопляне се дължи на парниковите газове, отделяни от човешката дейност.
Този документ беше издаден само шест месеца преди COP21 – конференцията на ООН за изменението на климата, на която беше подписано историческото Парижко споразумение. Мнозина смятат, че това, както и участието на Ватикана в преговорите, са имали незначително влияние върху този резултат.
Делегации от католически страни поеха сериозни ангажименти за климата по време на тази COP. Способността на папата да говори с хора през много разделения проправи пътя за него да стане още по-задълбочено ангажиран в бъдещите конференции на ООН за изменението на климата.
Католическата църква и конференциите на ООН за климата
Преди COP28 в Дубай през 2023 г. папа Франциск преразгледа темата с актуализиран трактат за изменението на климата. Laudate Deum е апостолско увещание, което призовава за спешни действия по отношение на кризата.
„С течение на времето осъзнах, че отговорите ни не са били адекватни, докато светът, в който живеем, се срива и може да наближава точката на пречупване“, пише той.
Този път Франциск специално се прицелва в граждани на богати страни, които водят безотговорен начин на живот. В САЩ, например, той подчертава, че емисиите на човек са два пъти по-високи, отколкото в Китай и седем пъти повече от средното за най-бедните страни в света. Той също така посочва продължаващото използване на изкопаеми горива като основен двигател на изменението на климата.
Самият папа Франциск възнамеряваше да отиде на COP28, влизайки в историята като първият папа, който говори на конференцията за изменението на климата. Грип и възпаление на белите дробове обаче му попречиха да пътува до Дубай, като вместо това речта му бе прочетена от държавния секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин.
Отново, обединявайки моралните задължения и научния консенсус, той критикува усилията да се прехвърли вината за климатичната криза върху нарастващите цифри на населението в бедните страни. Вместо това той посочи исторически емитери, „отговорни за дълбоко обезпокоителен екологичен дълг“.
Засягайки една от основните теми на COP28, той каза, че е справедливо тези страни, които са използвали прекомерни количества изкопаеми горива, да заличат дълговете на по-бедните нации. Кой трябва да плаща за загубите и щетите, причинени от изменението на климата, е спор, който продължава и до днес.
Папа Франциск отново имаше здравословни проблеми, за да пътува до COP29 в Азербайджан миналата година, но изпрати съобщение до конференцията на ООН за климата. Кардинал Паролин пак предаде посланието си на световните лидери, събрани в Баку. Той каза, че истинското предизвикателство на нашия век е безразличието към климатичната криза, като подчерта, че безразличието е съучастник в несправедливостта.
Папата призова страните, които са допринесли с най-много парникови газове, да признаят своя „екологичен дълг“ към другите. Той призова за нова международна финансова архитектура, която е базирана на принципите на справедливост и солидарност.
Католическата църква организира своя климатична конференция
През целия си живот и дори до самия му край папа Франциск продължаваше да подчертава проблемите на неравенството и последиците от изменението на климата. През 2019 г. той подкрепи призивите екоцидът да се превърне в „петото престъпление срещу мира“ – зло, еквивалентно на геноцид и етническо прочистване – и го обяви за грях. Той се е срещал с президенти, министър-председатели, държавни глави, изпълнителни директори и бордове на директори на големи компании през годините, за да говори по проблема.
А през май 2024 г. той организира собствената тридневна конференция на Католическата църква относно устойчивостта на климата във Ватикана. Сред присъстващите бяха 16 кметове на международни градове като кметът на Лондон Садик Хан и кметът на Париж Ан Идалго, както и губернатори от цял свят.
Вместо да се съсредоточи единствено върху смекчаването на изменението на климата, конференцията насочи вниманието към необходимостта от адаптиране на човека. Папата разпита политическите лидери дали „работим за култура на живота или за култура на смъртта“.
„По-богатите нации, около един милиард души, произвеждат повече от половината от замърсителите, които улавят топлината. А трите милиарда по-бедни хора допринасят с по-малко от 10%, но те понасят 75% от произтичащите щети“, каза той пред участниците в събитието.
Тази среща на върха отново видя папа Франциск да повтори убеждението си, че унищожаването на околната среда е „престъпление срещу Бога“ и структурен грях, който застрашава всички хора.
Изявления като тези превърнаха Франциск в уважаван глас за изменението на климата, като мнозина възхваляваха способността му да стимулира колективни действия срещу разделенията. Той ще бъде запомнен с моралното си лидерство, което преодолява пропастта между взаимосвързаните проблеми на бедността, адаптирането към климата и последиците от причиненото от човека глобално затопляне.
