Тази година темата за Световния ден на околната среда бе „Прекратяване на замърсяването с пластмаси в световен мащаб“. И е изключително точна и навременна. Според оценки на ООН, над 400 милиона тона пластмаса се произвеждат всяка година в световен мащаб, половината от които са пластмаси за еднократна употреба. Шокиращо е, че по-малко от 10% от пластмасата се рециклира и приблизително 11 милиона тона пластмасови отпадъци попадат в нашите реки, езера, морета и океани годишно.
С повече от 800 морски и крайбрежни вида, засегнати от замърсяване с пластмаси чрез поглъщане, заплитане и други опасности, екологичната цена е потресаваща. Въздействието обаче не спира дотук – микропластмасите навлизат в хранителната верига. На сушата пластмасовите отпадъци се разграждат до микроелементи, които проникват в почвата и се разпространяват чрез въздуха, който дишаме. Замърсяването с пластмаси представлява сериозен риск и за човешкото здраве.
Тази година домакин на глобалните чествания на Световния ден на околната среда на 5 юни беше Република Корея, което отекна в цяла Азия – регион, едновременно силно засегнат от замърсяването с пластмаси и генериращ водещи решения за кризата с пластмасите.
Република Корея, например, разработи водеща и значително усъвършенствана система за управление на отпадъците. Нейната система за разделно изхвърляне на рециклируеми отпадъци, таксите за боклук, базирани на обема, и ограниченията за пластмасови продукти за еднократна употреба са в сила от десетилетия, което води до широко разпространена промяна в поведението.
Схемите за разширена отговорност на производителите в Корея налага задължението да събират и рециклират отпадъците, получени от техните продукти, и да приемат процеси на проектиране, които улесняват рециклирането. До 2030 г. страната си поставя за цел да намали пластмасовите отпадъци с 50% и да увеличи рециклирането до 70%.
От ангажимент към напредък
Някога определена като един от регионите в света, най-силно засегнати от замърсяването с пластмаси, Югоизточна Азия сега се очертава като център на действия, иновации и трансгранично сътрудничество за обръщане на кризата.
През 2019 г. държавите-членки на АСЕАН приеха Декларацията от Банкок за борба с морските отпадъци, като се ангажираха да защитават бреговите линии, общностите и икономиките. Това беше последвано от Регионалния план за действие на АСЕАН за борба с морските отпадъци през 2021 г. и от Рамката за синя икономика на АСЕАН, стартирана на 43-тата среща на върха на АСЕАН през септември 2023 г., засилвайки регионалната визия – кризата с пластмасите не познава граници, както и решенията.
Оттогава напредъкът се ускори. Глобалното партньорство за действие срещу пластмасите (GPAP) на Световния икономически форум подкрепя държавите чрез многостранни, системни подходи за справяне със замърсяването с пластмаси. С 25 национални партньорства, GPAP е най-голямата инициатива в света за справяне със замърсяването с пластмаси.
Първата държава в света, която се присъедини към GPAP, беше Индонезия, която стартира Националното партньорство за действие срещу пластмасите (NPAP) през 2019 г., последвана от Виетнам през 2020 г. GPAP и NPAP бързо разшириха своето присъствие в Югоизточна Азия през последните две години. Към 2025 г. шест държави в Югоизточна Азия (Камбоджа, Лаос, Индонезия, Филипините, Виетнам и Бангладеш) са възприели този модел.
Какво е различното в NPAP? Техният подход се основава на три стълба:
- Местна отговорност и въздействие;
- Действията, основани на доказателства, предоставят базов анализ и инструменти за моделиране на сценарии за разработване на конкретни пътни карти за действие срещу пластмасите;
- Приобщаващ и холистичен подход, включващ жени, младежи, неформални сектори и други маргинализирани групи
NPAP стимулира координацията между правителствените министерства, бизнеса, гражданското общество и академичните среди. Многостранните работни групи се занимават с проблема от различни ъгли. NPAP също така акцентират върху местните иновации, повишават видимостта им и мащабират. Те позволяват и максимално сътрудничество между различните инициативи, насочени към замърсяването с пластмаси. Например:
- Във Филипините Работната група за гъвкаво рециклиране на пластмаси обединява местни рециклиращи компании, компании за бързооборотни потребителски стоки и политически лидери, за да проектират съвместно кръгови решения;
- В Камбоджа инициативата River Ocean Cleanup усилва гласовете на общността, задълбочавайки тяхното въздействие в борбата със замърсяването с пластмаси, като комбинира дейности по почистване с анализ на данни за отпадъци, промяна в поведението и кампании за повишаване на осведомеността;
- Във Виетнам VietCycle стартира проекта „Овластяване на зелените воини“, предоставяйки обучение за повишаване на осведомеността относно безопасността на труда, равенството между половете и финансовите и техническите умения в рециклирането на пластмаси. Нейният творчески конкурс и изложба „Събирачи на отпадъци и бъдещето на пластмасовите отпадъци“, в сътрудничество с Архитектурния университет в Ханой, са насочени към подобряване на условията и признаване на стойността, която неформалните работници по отпадъците носят на обществото.
Тези примери са моментна снимка на разнообразните действия и заинтересовани страни, които движат зеления и справедлив преход към кръговостта на пластмасите в Югоизточна Азия.
Нарастващ апетит за регионално сътрудничество
През 2023 и 2024 г. председателите на АСЕАН бяха съорганизатори на Конференцията за борба със замърсяването с пластмаси, съответно с NPAP Индонезия и NPAP Лаос, с подкрепата на Института за икономически изследвания за АСЕАН и Източна Азия. Тази година конференцията ще се проведе в Малайзия през октомври в Куала Лумпур.
Това нововъзникващо ежегодно събитие предоставя жизненоважен форум за измерване на напредъка, хармонизиране на разпоредбите и обединяване на националните усилия в сплотена регионална стратегия.
През 2024 г. конференцията, водена от правителството на Лаос, доведе до приемането на Декларацията на АСЕАН за кръговостта на пластмасите, която призовава местните, националните, регионалните и международните заинтересовани страни да помогнат за насърчаване на обмена на знания и сътрудничеството между много заинтересовани страни и да предоставят финансова и техническа подкрепа за справяне със замърсяването с пластмаси, за да се постигнат Целите за устойчиво развитие и екологична устойчивост.
Държавите-членки на АСЕАН са призовани да насърчават синергиите между инициативи като Регионалната програма за борба с морските пластмаси в Югоизточна Азия, Регионалните работни групи на АСЕАН, NPAP и партньори като GPAP и Института за глобален зелен растеж (GGGI), междуправителствена организация със седалище в Корея, с 50 държави-членки, включително няколко държави от АСЕАН.
Всичко това е важно през 2025 г., тъй като годината бележи повратна точка за глобалните действия срещу пластмасите. Очаква се преговорите за Международен правно обвързващ инструмент за замърсяване с пластмаси, известен още като Глобален договор за пластмасите, да приключат, като преговарящи от над 170 държави ще се съберат в Женева, Швейцария, през август.
Докато светът гледа с нетърпение към глобалните ангажименти, Югоизточна Азия предоставя ярък пример за държави, които са превърнали обещанията в осезаеми решения.
Докладът на GGGI „Преодоляване на пропуските, овластяване на промяната – справяне със замърсяването с пластмаси“ подчертава неравномерната готовност на държавите да прилагат Глобалния договор за пластмасите, като отбелязва, че развиващите се икономики се нуждаят от целенасочена международна подкрепа.
Разширената отговорност на производителя (EPR), иновативните механизми за финансиране и обменът между страни със сходен социално-икономически контекст са ключови мерки, необходими за подпомагане на ефективното прилагане.
За да се засили глобалното и регионалното сътрудничество, GGGI и Световният икономически форум формализираха партньорството си чрез нов Меморандум за разбирателство през юни 2025 г.
„Това партньорство обединява експертния опит на GGGI в областта на политиките в развиващите се и нововъзникващите икономики с платформата на Форума за свикване на световни лидери и улесняване на публично-частното сътрудничество. Чрез съгласуване на глобалните мрежи на Форума с опита на GGGI в разработването на проекти, ние се стремим да разработим конкретни инициативи за действия в областта на климата, енергийния преход, опазването на биоразнообразието и устойчивите глобални вериги за доставки, които могат да привлекат инвестиции и да създадат измерими ползи за общностите и околната среда“, посочва Санг-Хюп Ким, генерален директор на GGGI.
Като работят заедно, страните могат да реализират бъдеще, в което замърсяването с пластмаса е елиминирано, природните екосистеми са защитени, а общностите процъфтяват.
Югоизточна Азия доказва, че #BeatPlasticPollution е нещо повече от хаштаг на Световния ден на околната среда. Става въпрос за трансформиране на пилотни проекти в мащабируеми решения и насърчаване на регионално движение, основано на действия и партньорства.
