Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) очаква икономиката на България да нарасне с 2,6% през 2025 г. и с 2,3% през 2026 г., движена от растежа на потреблението на домакинствата, подкрепена от продължаващия висок растеж на доходите и кредитирането, както и от по-високите държавни инвестиции с въвеждането на фондовете на ЕС, пише организацията в пролетния си доклад за икономическите перспективи пред страната. Данните са ревизирани надолу спрямо зимната прогноза, публикувана през декември, когато ОИСР очакваше ръста на икономиката да бъде 2,8% през 2025 г. и 2,6% през 2026 г.
Износът ще нараства бавно, следствие на по-слабия растеж в други икономики на ЕС. Общата инфлация се покачва, а натискът върху заплатите остава висок. Устойчивият растеж на трудовите възнаграждения рискува да попречи на умереното намаляване на инфлацията.
Инфлация
В пролетната си прогноза организацията предвижда инфлация на ниво от 3,8% за 2025 г. и 2,8% за следващата година. Данните са коригирани нагоре спрямо предишния доклад, публикуван през декември, когато ОИСР обяви, че очаква инфлацията за 2025 и 2026 г. да е на ниво от съответно на 2,7% и 2,5%. Лихвените проценти следват тези в еврозоната в условията на валутен борд, но пренасянето им към българската икономика е бавно и непълно, което допринася за ръста на кредитирането на домакинствата.
Следва да се приложат допълнителни макропруденциални мерки, отчита организацията. България е поискала оценка на готовността си за присъединяване към еврозоната, което се очаква да се случи през януари 2026 г. Фискалният дефицит се очаква да остане в съответствие с прага от 3% от БВП. По-благоприятна за бизнеса административна среда би спомогнала за стимулиране на инвестициите, докато по-ефективните политики за активиране и мерки за справяне с неформалната икономика (която остава нерегистрирана от статистическата отчетност и включва създаването и преразпределението на доходи извън обществения контрол) биха спомогнали за по-доброто използване на работната сила на България, отчита базираната в Париж институцията.
През 2024 г. икономиката на България нарасна с 2,8%, като потреблението на домакинствата беше силно стимулирано от увеличението на заплатите, ръста на кредитите и по-високите държавни трансфери. Както публичните, така и частните инвестиции бяха слаби поради политическата несигурност и слабото усвояване и забавяне на средствата от ЕС. Промишлената активност спадна под равнището си отпреди пандемията от КОВИД-19 през първите три месеца на 2025 г., отразявайки продължаващия спад в добивната промишленост и производството на енергия.
Промишлено производство
Промишленото производство продължи низходящата си тенденция, макар че остана малко над предпандемичните равнища. Дейността в сферата на услугите и строителството останаха над нивата си преди пандемията. Като цяло през първото тримесечие на 2025 г. БВП нарасна с 0,6% (без годишна оценка).
Годишната базисна инфлация се повиши до 3,5% през април 2025 г. спрямо 2,4% на годишна основа. Безработицата намаляваше успоредно с повишаването на икономическата активност, отчита ОИСР.
Растежът на износа бе забавен от слабото търсене на ключови пазари в ЕС, особено в Германия. Вносът се възстанови повече от очакваното през 2024 г., подкрепен от вътрешното потребление, и изпревари износа, натежавайки върху салдото по текущата сметка. Неотдавнашните промени в световната търговска политика и по-високите мита за внос в САЩ върху износа на стоки от ЕС ще окажат скромно въздействие върху търговията, растежа на БВП и инфлацията, главно чрез странични ефекти от по-слабото търсене в ЕС, тъй като преките търговски връзки със САЩ са слаби, отчита ОИСР.
Динамиката на лихвените проценти ще продължи да следва като цяло паричната политика на еврозоната предвид режима на валутен борд. Пренасянето на паричната политика върху вътрешните лихвени проценти по депозитите и кредитите обаче е бавно и непълно поради високата ликвидност и силната конкуренция в банковия сектор, което води до лихвени проценти по кредитите, които са под нормите за еврозоната, и до силен растеж на вътрешните кредити. България поиска да ѝ бъде изготвен конвергентен доклад, в който да се оцени готовността ѝ за приемане на еврото през януари 2026 г.
Фискалната политика на страната е насочена към спазване на тавана на ЕС за бюджетния дефицит от 3% от БВП. Възможно е да се наложи правителството да направи корекции на разходите спрямо бюджета, ако усилията за повишаване на събираемостта на приходите от ДДС се окажат недостатъчни, предвид планираните големи разходи за заплати в публичния сектор, с увеличение на минималната работна заплата, на пенсиите и социалните помощи.
Инвестиции в публичния сектор
Разгръщането на блокираните в момента фондове на ЕС и подобреното изпълнение на съществуващите проекти на ЕС се очаква да увеличат инвестициите в публичния сектор. Растежът на износа ще бъде по-слабо изразен поради предизвикателствата на ключови експортни пазари, докато вносът ще бъде силен, стимулиран от растежа на потреблението и инвестициите, което ще увеличи дефицита по текущата сметка. Инфлацията се очаква да нарасне до 3,8% през 2025 г. след високите ѝ нива в началото на годината, поради по-високите цени на храните, акцизите и ДДС, както и цените на комуналните услуги за домакинствата.
По-високите минимални работни заплати, съчетани с продължаващия недостиг на работна ръка, ще поддържат повишен натиск върху заплатите. Силното нарастване на заплатите поради механизмите за индексиране на минималната работна заплата и пенсиите крие риск от висока и трайна инфлация, докато по-ниската събираемост на приходите спрямо бюджетните очаквания крие риск от увеличаване на бюджетния дефицит.
Умерената фискална консолидация е оправдана, за да се подпомогне умереното вътрешно търсене и ценовия натиск и да се управлява дългосрочният натиск върху разходите. Реформирането на действащите механизми за индексиране на минималната работна заплата и пенсиите, за да се забави темпът на нарастване на разходите за труд и на държавните разходи, би подпомогнало ценовата стабилност. Един по-благоприятен за бизнеса инвестиционен климат с по-ниски разходи за правене на бизнес и намаляване на възприятията за корупция би привлякъл повече капитали – местни и чуждестранни. Включването на повече хора в работната сила, наред с подобряването на качеството на труда, би засилило доверието на инвеститорите в наличието на квалифицирани работници и в ефективното използване на техните инвестиции. Подобряването на цифровата и пътната инфраструктура ще повиши потенциалната възвръщаемост на инвестициите, отчита организацията.
