Огромен облак сахарски прах в момента се разпространява през Средиземно море и към Западна Европа, носейки със себе си фин слой пустинен пясък, който ще покрие всичко – от предни стъкла на автомобили до слънчеви панели, предава Евронюз.
Според последните прогнози на Европейската служба за климата „Коперник“, се очаква облакът да се придвижи на север през следващите дни, като окаже значително влияние върху качеството на въздуха на Иберийския полуостров, преди да достигне до Обединеното кралство и Скандинавия. Тези частици са били издигнати във въздуха от Сахара и са пътували хиляди километри до Европа.
„Това просто показва, че сме свързани през границите и през континентите чрез състава на атмосферата“, казва Марк Парингтън, старши учен в „Коперник“.
Какви са здравните рискове от праха PM10?
Въпреки че прахът създава зрелищни пейзажи, той също така носи тих риск за здравето. Националните метеорологични служби, включително AEMET в Испания, IPMA в Португалия и Météo-France, издадоха предупреждения относно влошеното качество на въздуха.
Основният проблем по време на прахово събитие в Сахара са PM10 – прахови частици с диаметър по-малък от 10 микрометра. Това са относително едри частици, но са достатъчно малки, за да преминат в белите дробове, където могат да раздразнят дихателните пътища, да изострят астмата и да засегнат уязвими групи като възрастните хора и малките деца.
Ако живеете в европейски град, вероятно сте по-запознати със замърсяването с PM2.5, което е много по-фино и идва от отработени газове, промишлени процеси и изгаряне на дърва. Тъй като частиците PM2.5 са по-малки, те могат да проникнат по-дълбоко в белите дробове и дори да попаднат в кръвния поток.
Въпреки че сахарският прах е съставен предимно от по-големите минерални частици PM10, самата концентрация по време на тези събития може да доведе до скок на общите нива на частици далеч над границите за безопасност на Световната здравна организация в някои райони.
Виновни ли са климатичните промени за замърсяването с прах?
Прашните събития в Сахара често попадат в заглавията и макар че ни напомнят за горещи и прашни среди, трябва да внимаваме, когато ги свързваме със затоплящата се планета.
Според Парингтън, науката все още няма окончателна позиция по въпроса.
„Няма ясна картина за това как точно опустиняването влияе върху източника на прах“, обяснява той, визирайки разширяването на пустинята Сахара на юг, предизвикано от изменението на климата и човешката дейност.
Парингтън посочва, че голяма част от този прах произхожда от специфични горещи точки като депресията Боделе в Чад, където прахът е достатъчно лек, за да се издигне в атмосферата при специфични условия на налягане. По-високите температури, сушата и по-високото изпарение водят до по-ниска влажност на почвата и когато тези ефекти се комбинират с лошо управление на земята, това е благоприятно за повече пясъчни и прашни бури.
Освен това има някои спекулации, че промените в атмосферната циркулация, свързани с последиците от изменението на климата, могат да увеличат честотата на прашните бури в Сахара, достигащи Европа.
Въпреки това, учените са предпазливи да свързват двете явления директно, тъй като няма достатъчно исторически данни, за да могат да оформят ясна тенденция.
„Доколкото ми е известно, няма убедителни проучвания, които да свързват как опустиняването, обезлесяването и други неща влияят на минералния прах в атмосферата, така че мисля, че това все още е доста открит въпрос“, посочва Парингтън.










