Източниците за финансиране на климатични политики, от които България може да се възползва, са многобройни и до 2030 г. възлизат на над 11 млрд. евро. Но за да бъдат ефективно използвани, е необходим научно-базиран подход и добра координация между европейските, националните и местните власти, както и съобразяване с локалните климатични рискове.
Около това послание се обединиха участниците в Международна конференция „Климатичните политики като възможност за инвестиции в развитие на градската среда“, организирана от Министерство на околната среда и водите съвместно с Министерството на енергетиката, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, НСОРБ и Коалиция за климата. Тя се проведе като част от Съпътстващата програма на 61-вата сесия на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), която се провежда между 27 юли и 2 август в София.
Дискусиите бяха посветени на това как двете мисии на ЕС – за 100 климатично неутрални и интелигентни града и за адаптация към изменението на климата – стимулират взаимодействието между централната и местните власти и развитието на работещи инвестиционни модели.
Управление на градовете
„Причината IPCC да се фокусира върху проблема е растящият дял на общите емисии на парникови газове, идващи от градовете. През 2020 г. между 67% и 72% от световните емисии на въглероден диоксид са дошли от градска среда. Затова е важно, че над 1000 града по света предприемат стъпки към климатична неутралност“, изтъкна Шиир Килкиш, вицепрезидент на Работна група III „Ограничаване изменението на климата” на IPCC.
Управлението на градовете предопределя количеството енергия, от която хората имат нужда, подчерта още тя, като посочи основните стратегии, с които могат да бъдат намалени градските емисии:
- планиране в посока по-компактни градове, които позволяват ходенето пеша;
- устойчив модел на производство и консумация с намаляване на потреблението, улавяне и складиране на въглерод в градска среда;
- електрификация на транспорта и сградите в комбинация с нисковъглеродни енергийни източници.
Доброто сътрудничество е ключово
„Доброто сътрудничество между институции, архитекти, урбанисти и учени е ключово, тъй като няма един подход, приложим към всички общини, който да може да бъде „спуснат отгоре“. Целта е местни екипи да предприемат трансформиращи действия, съобразени с локалните нужди“, подчерта д-р Филип Тулкенс, началник отдел в дирекция „Здрава планета“, Главна дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия и заместник-ръководител на мисията на ЕС „Адаптиране към изменението на климата“.
Д-р Тулкенс насърчи представителите на общините да разгледат информацията в онлайн портала на Мисията на ЕС „Адаптиране към изменението на климата“ – платформа за обмяна на опит, в която могат да намерят решения за климатична адаптация, техническа помощ с оценката на риска, насоки за финансиране и помощ при разработването на пътни карти. Той призова местната администрация да се възползва и от финансирането от Програма „Хоризонт Европа“, която е отворена за проекти на всякакъв вид организации, но администрацията често не я припознава като източник на средства заради нейната насоченост към научноизследователска и развойна дейност. Средствата по програмата за периода до 2027 г. възлизат на 95,5 млрд. евро.
„Климатичните политики са местни политики, но за да могат общините да ги изпълняват, имат нужда от ресурс и правомощия, както и от гъвкави програми за финансиране. Сред основните пречки за изпълнението на интегрирани климатични политики остават разпокъсаната отговорност между централните и местните институции, големият обем стратегически документи и фрагментираността на програмите за финансиране“, заяви д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект.
Мнението му беше подкрепено от Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините (НСОРБ).
„Тази фрагментираност често означава прилагане на мерки на парче. Правим добри неща, но не според потребностите, а според възможностите за финансиране, при което резултатът може да е красив, но все пак остава „на кръпки“, каза Георгиева.
Важният потенциал на реките
Реките имат значителен потенциал за ограничаване на последствията от климатичните промени, но той не е оползотворен. Реките често са модифицирани с поставянето им в бетонни корита. А за съжаление в малките населени места на тях често се гледа като на места за изхвърляне на боклука. Ако се управляват добре, реките не само охлаждат, а и предпазват от наводнения и облагородяват градската среда и това привлича туристи. Тези ползи вдъхновяват три общини – Троян, Ловеч и Летница – да започнат партньорство за устойчивото управление на речните брегове на р. Осъм.
„Зелените решения ни мъчат, но знаем, че това е пътят, по който трябва да вървим. Най-тежката ни задача е промяната в мисленето на хората. Затова трябва да сме подготвени със знания, воля и ресурси“, изрази убеждение кметът на Троян Донка Михайлова.
Ако целта за климатична неутралност до 2050 г. не е функция на всеки от хората в общността, рискът да не постигнем планираното е голям, подчерта и кметът на Габрово Таня Христова. Тя разказа, че първата енергийна общност у нас се ражда именно в Габрово благодарение на това, че за по-малко от два месеца общината успява да генерира доверие и средства от 100 души, за да бъде инсталирана мощност от 100 kWh енергия от възобновяеми източници.
Иво Анев, икономист и представител на „Екипът на София“, изтъкна колко важно е хората с различна експертиза да се срещат и обменят опит, защото всеки притежава различно парче от пъзела със знания, необходими за справяне с климатичните проблеми. Той даде пример как група активни граждани „за нула лева“ са почистили преливниците в Софийско и реките са потекли по-чисти.
Важната роля на местните власти
Светлана Жекова, член на експертния съвет на Мисията на ЕС „Адаптация към изменението на климата“, подчерта колко голяма част от изпълнението на климатичните политики пада върху плещите на местните власти. Те отговарят за изпълнението на 70% от законодателството на ЕС, 65% от Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, 70% от мерките за смекчаване и 90% от мерките за адаптация. Това категорично потвърждава, че хората, които изпълняват политиките за климата, трябва да бъдат включени в разработването им. Подобен е и процесът на IPCC, при който учени, експерти и представители на правителства работят заедно при съставянето на докладите за климата.
Жекова информира, че общините в България могат да се възползват от над 11 млрд. евро за адаптация към климатичните промени до 2030 г. по различни фондове – кохезионните фондове (€ 1,3 млрд.), Фонда за иновации и Модернизационния фонд (€386,7 млн.), Фонда за справедлив преход (€ 1,2 млрд.), Социалния климатичен фонд (€ 2,5 млрд.), приходите от Схемата за търговия с емисии (ETS) и Механизма за въглерoдна корекция по границите (€ 1,1 млрд. прогнозна стойност).
Сред източниците на финансиране е и Мисията на ЕС „Адаптация към изменението на климата“ с годишен бюджет от над € 120 млн., която до 2030 г. ще подкрепи 150 европейски региона при разработването на решения за адаптация. Предстои обявяването на 10 покани за финансиране със средства на мисията с фокус върху демонстрационни проекти и природно-базирани решения. Ще бъде осигурено 100% грантово финансиране и за изследователска дейност в областта на адаптацията към изменение на климата (Horizon). Вече 308 общини от 25 страни в ЕС са част от мисията. Сред тях са 13 български общини от 11 области. С техните проекти мисията може да подобри живота на 548 000 души в 424 населени места у нас.
Участието на България
Жекова обобщи участието на България и в останалите инициативи на ЕС за регионите и градовете. Най-много български общини (49) са подписали „Споразумението на кметовете“, но само пет от тях имат разработени интегрирани планове за енергетика и климат. Две общини са част от Мисията за 100 климатично неутрални града (София и Габрово) и 13 са част от Мисията за адаптация към изменението на климата. Само пет от тези общини участват в повече от една инициатива на ЕС. Огромната част от предизвикателствата пред политиките за адаптация (92%) са свързани не толкова с наличието на финансиране, а с достъпа до знания, нуждата от финансово консултиране и подкрепа на национално ниво. В резултат, последствията от недостатъчно доброто изпълнение на мерките са сериозни, каза Жекова. Само наводненията у нас засягат средно 80 000 души годишно и $400 млн. от БВП. В зависимост от климатичните сценарии можем да наблюдаваме от 1% до 3,5% загуба на икономически растеж, посочи тя, като засегнати са всички сектори.
Камелия Георгиева от Националния доверителен екофонд представи мерките за смекчаване и адаптация, приложени в осем български общини в периода 2020 – 2024 г. с финансиране от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. В Бургас неподдържано пространство в централната градска част е превърнато в зелен остров, а в Кърджали е заменена съществуващата настилка и са изградени системи за съхранение на дъждовните води, които след това да бъдат използвани за поливане. Видеа от трансформацията на всички осем населени места може да видите в тази видеопоредица. В процеса на работа общините са формирали и своята визия за политиките оттук нататък, като са очертани две конкретни теми – интегрирането на практични научни решения и устойчивото управление на градските реки.
В заключителна реч Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите, каза, че климатичните политики наистина са възможност за важни инвестиции в отопление, охлаждане, адаптация към климатичните промени и облагородяване на градовете. Но те носят икономически ползи и за собствениците на имотите в градовете и призова да гледаме на публичното финансиране като на лост за отключване на средствата, заключени в лични спестявания, за инвестиции в програмите за саниране.
