Няколко страни трябва да бъдат държани правно отговорни за продължаващите въздействия от изменението на климата. Това казаха представители на уязвими държави пред Международния съд на ООН в Хага, съобщава Гардиън. По време на изслушването Ралф Регенвану, специален пратеник на Вануату за изменението на климата и околната среда, заяви, че отговорността за климатичната криза се носи директно от „няколко лесно разпознаваеми държави“, които са произвели по-голямата част от емисиите на парникови газове, но същевременно страдат най-малко от въздействията на климатичната криза. Освен това пред съда беше посочено, че тихоокеанските островни държави като Вануату понасят тежестта на покачващите се морски нива и все по-честите и тежки бедствия.
„Намираме се на предната линия на криза, която не сме създали“, каза Регенвану.
Изслушването е кулминацията на водена с години кампания от група студенти по право от тихоокеански острови, оглавена от Вануату. През март миналата година Генералната асамблея на ООН единодушно одобри резолюция, призоваваща Международния съд да даде консултативно становище за това какви задължения имат държавите да се справят с изменението на климата и какви могат да бъдат правните последици, ако не го направят.
През следващите две седмици съдът ще изслуша изявления от 98 държави, включително богати развити държави с най-голяма историческа отговорност за извънредната климатична ситуация, като Обединеното кралство и Русия, и държави, които са допринесли много малко за глобалните емисии на парникови газове, но остават да понесе тежестта на тяхното въздействие, като Бангладеш, Судан и тихоокеанските островни държави. САЩ и Китай, най-големите замърсители в света, също ще направят изявления, въпреки че нито една от двете страни не признава напълно авторитета на съда.
Регенвану посочи пред съда, че държавите продължават да отделят огромни количества парникови газове въпреки „все по-страшните предупреждения“ на учените, отбелязвайки, че емисиите са се увеличили с повече от 50% от 1990 г. насам. Съдът ще публикува писмени изявления, предоставени му като част от процеса, някои от които ще включват лични свидетелства на хора, които са засегнати или сериозно застрашени от изменението на климата.
По време на първия ден от изслушванията държавите спореха дали правните им задължения се простират извън Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC). ООН описва Парижкото споразумение, което беше прието през 2015 г., като „правно обвързващ международен договор относно изменението на климата“, но държавите са свободни да определят свои собствени цели и политики в национално определени вноски. Германия и Саудитска Арабия твърдят, че нямат задължения извън този договор.
Препоръка за задължения
Международният съд на ООН ще издаде препоръка за задълженията на страните за защита на климатичните системи според международното право.
Съдът ще се произнесе, след като по инициатива на Вануату Общото събрание на ООН през 2023 г. прие резолюция, която изисква от Международния съд в Хага да изясни задълженията на страните от ООН според международното право да осигурят защита на климатичната система и на околната среда от антропогенни емисии парникови газове, да се произнесе за правните последици за страните, които не изпълняват ангажиментите си и причиняват значителни вреди на климата и околната среда, както и на страни като малките островни държави, които заради географското си положение и степен на развитие са особено засегнати или уязвими на климатичните промени.
Всички страни членки на ООН се очаква да участват в съдебното заседание по темата редом с организации като Алианса на малките островни държави, ОПЕК, Международния съюз за опазване на природата и други. По делото вече са внесени над 90 писмени становища и над 60 писмени коментара, очакват се и повече от сто устни становища. Съдебното заседание е насрочено за 2 декември 2024 г. След изслушването съдът ще се оттегли и се очаква в началото на 2025 г. да издаде препоръка.
