Новият икономически „компас“ на Европейския съюз сочи в посока, която набиращото сила движение за отмяна на строгите екологични правила, ще хареса, пише Politico. Изтекъл проект на икономическа доктрина на Европейската комисия, която ще ръководи работата на изпълнителната власт на ЕС през следващите пет години – сочи към широко разпространена дерегулация, насочена по-специално към Европейската Зелена сделка.
„Тази Комисия ще положи безпрецедентни усилия за опростяване на регламентите“, се казва в документа, като се посочват нови правила за определяне на финансовата и корпоративната устойчивост.
През февруари се очаква закон за рационализиране на тези правила. Очакванията са, че това ще бъде първият законопроект за опростяване, който ще бъде последван от още подобни корекции.
„В някои области съществуващите политики ще трябва да бъдат ускорени и надградени, в други е необходима промяна на подхода, за да бъде възможна адаптацията към новите реалности“, се казва в проектодокумента.
Фокусът на документа върху намаляването на бюрокрацията в областта на околната среда, за да се стимулира европейската икономика, се вписва добре в нарастващите призиви за преразглеждане или отмяна на големи части от Зелената сделка – набор от правила, предназначени да накарат ЕС да постигне нулеви нетни емисии до 2050 г. Най-шумните искания за екологично преосмисляне идват от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), политическото семейство на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, чиито лидери засилиха атаките си срещу Зелената сделка миналата седмица.
Масирана атака на ЕНП срещу Зелената сделка
След проведена в Германия среща на лидерите на ЕНП беше изготвена декларация, призоваваща Комисията да отложи правилата за финансова и корпоративна устойчивост, както и новия въглероден граничен данък на ЕС с поне две години. Лидерите също казаха, че се противопоставят на целите за възобновяема енергия, елемент от Зелената сделка, който дотогава се радваше на широк консенсус. ЕНП настоява, че политиката на ЕС в областта на климата трябва да бъде „технологично неутрална“ – да не се предпочитат определени технологии пред други, например термопомпи пред котли или възобновяеми енергийни източници пред ядрени, и да не се забраняват технологии като двигатели с вътрешно горене в колите.
В атаката се включи и полският премиер Доналд Туск, също политик от ЕНП, който обвини новото законодателство на ЕС в областта на климата за високите цени на енергията в блока. Голяма част от това законодателство все още не е влязло в сила. Туск призова за „преразглеждане на всички правни актове, включително тези по Зелената сделка“ и за „кураж за промяна на тези правила, които могат да доведат до непосилно високи цени на енергията“, атакувайки по-специално таксата за въглеродни емисии върху изкопаемите горива, използвани за отопление на домове и електрически автомобили, които влизат в сила през 2027 г. Забележките на Туск бяха приветствани от консервативния чешки премиер Петр Фиала.
Друг политик от ЕНП, министърът на енергетиката на Румъния Себастиан Бурдуя, заяви, че работи върху подробен доклад за отрицателните ефекти от политиките на Зелената сделка за Румъния, като изтъкна запасите на природен газ и мощностите на въглища в страната.
„Това, което може да ни спре, е задушаващата бюрокрация и Зелената сделка, която пренебрегва реалностите на място. Ето защо това, което е необходимо, както казаха лидерите на ЕНП, е сериозен дебат за това как и дали ЕС ще продължи Зелената сделка през следващите няколко години“, заяви Бурдуя.
Но не само европейските консерватори работят в тази посока – ръководената от центристи Франция поиска от ЕС да отложи за неопределено време правилата за корпоративна устойчивост. В България депутати от ГЕРБ и ПП внесоха два отделни законопроекта, с които искат CSRD да бъде отложена с една година.
Остават ли валидни климатичните цели на ЕС?
Все пак е много вероятно ЕС да задържи курса на своите климатични цели. Говорителят на Комисията Щефан де Кеерсмакер каза пред репортери, че докато „един от важните стълбове е намаляването на бюрокрацията, ангажиментите, които са поети в контекста на Зелената сделка, остават напълно валидни“.
И все пак новата икономическа доктрина на ЕС изглежда поставя дерегулацията пред декарбонизацията, като усилията за климата остават на заден план пред новооткрития фокус на Комисията върху конкурентоспособността.
„Преходът към декарбонизирана икономика трябва да благоприятства конкурентоспособността и да бъде технологично неутрален. Целта е да разполагаме с Европа, в която утрешните технологии и чисти продукти се изобретяват, произвеждат и продават, като продължаваме да следваме курса към въглеродна неутралност“, пише още в проектодокумента.
