Циментов завод близо до стария корабен град Бревик в Норвегия прави опити да улавя въглеродния диоксид, който се отделя от завода на Heidelberg Materials. Ако бъде успешен проектът, може да помогне на индустрията да постигне една трета от въглеродните си спестявания на емисии до 2050 г., пише theguardian.com.
100-метровата конструкция е издигната през август с милиметрова точност и се очаква да бъде завършена до края на годината. Съоръжението ще бъде първото от малкото в света, което улавя въглерода в производството на цимент.
Ако проектът пожъне успех, той би могъл да стимулира вълна от инвестиции в бетон без въглерод, което може да се окаже решаващо за постигане на световните цели за климата. Ако се провали, ще стане ясно дали може да се използва горещо оспорваната технология, на която индустрията залага за една трета от своите въглеродни спестявания на вредни емисии до 2050 г.
Бетонът нагрява планетата повече от полетите и бързата мода, а индустрията предприе няколко стъпки в тази посока. Въпреки че производителите са започнали да използват по-чисти горива и повторно промишлените отпадъци, те се борят да спрат емисиите от ключови химически процеси, отговорни за около 60% от техния въглероден отпечатък.
Улавянето и съхранението на въглерод
Улавянето и съхранението на въглерод (CCS) е ключова характеристика в пътните карти за чиста икономика, изготвени от Международната агенция по енергетика и IPCC. Този метод обаче е скъп, енергоемък и исторически ненадежден. Но за циментовата индустрия CCS е най-модерното от решенията, които инженерите се надпреварват да пуснат на пазара.
Производителите на цимент са изправени пред не малък натиск да намалят замърсяването си, а растящите цени на въглеродните емисии и увеличеното търсене на устойчиви алтернативи накараха компании от сектора да започнат да действат.
Схемата за търговия с емисии в ЕС постепенно ще премахне безплатните квоти за промишлеността до 2034 г., а компании, включително Heidelberg Materials, която притежава завода Brevik, се възползваха от субсидиите, като бяха първи.
„Не можем да си позволим да чакаме, докато всички тези несигурни неща станат сигурни”, казва Ян Теулен, който ръководи усилията на Heidelberg Materials за CCS.
Heidelberg Materials планира да транспортира тръбопроводи и след това да изпомпва въглерода на 2,5 км под норвежкото морско дъно. Заводът Brevik, който разчита най-вече на отпадъчна топлина за захранване на процеса на улавяне, има достатъчно енергия, за да покрие половината от производството си – за което Heidelberg Materials цели да улови 90% от емисиите. Компанията е стартирала още дузина CCS проекти в Европа и Северна Америка, няколко от които покриват пълния обхват на производството и целеви нива на улавяне над 95%.
Проектът Northern Lights, партньорство между петролните компании Equinor, Shell и TotalEnergies, очаква да получи първата си доставка по-късно тази година като част от норвежкия „Longship“ – тласък за изграждане на първата в света инфраструктура за трансгранично улавяне и съхранение на въглерод. Повече от 80% от финансирането на проекта Brevik CCS идва от норвежкото правителство.
Има ли други решения?
Домиен Вангенехтен, анализатор, фокусиращ се върху индустриалните преходи в мозъчния тръст за климата E3G, казва, че проектът Brevik е изключително важен за циментовата индустрия, но предупреждава да не се пренебрегват и други решения.
Емисиите от цимент могат да бъдат намалени чрез заместване на клинкер, замърсяващ междинен продукт, който може да бъде частично заменен с отпадъчни материали, и намаляване на търсенето на бетон – например чрез проектиране на по-ефективни сгради и градове.
Heidelberg Materials все още не е определила цена за своя безвъглероден цимент и казва, че ще се продава като уникален продукт, който първоначално представлява само малка част от общото производство. Но скъпите първоначални инвестиции вероятно ще се окажат шеметно високи за сектор, който е свикнал да плаща само за малка част от своето замърсяване.
За клиентите добрата новина е, че благоприятният за климата цимент ще бъде малко по-скъп отколкото в момента.
„Все още има много по-малко търсене на зелен цимент, отколкото на стомана. Клиентите по-надолу по веригата на доставки – да речем, собствениците на големи търговски сгради или предприемачите на недвижими имоти – трябва да окажат по-голям натиск върху своите доставчици да доставят екологични материали“, казва Джулия Атууд.
През февруари новият Нобелов център в Стокхолм стана един от първите проекти, които се присъединиха към бетона с нулево съдържание на въглерод на Brevik. Heidelberg Materials очаква други потенциални ранни купувачи да включват фирми за устойчива архитектура, технологични компании и публични органи със стриктни екологични правила за обществени поръчки. Пътят към достигане на масовия пазар обаче може да се окаже по-труден.
“Ключът сега е бързо да се учим от ранните проекти и да намалим разходите. Трябва да превърнем нисковъглеродния цимент от любопитство в стока”, посочва Вагнер.
