Икономическото неравенство добавя над 100 000 смъртни случая към огромния брой жертви от жегата и студа в Европа всяка година, установява ново проучване, цитирано от Гардиън. Намаляването на нивата на неравенство, измерени чрез индекса на Джини, би намалило смъртността, свързана с температурата, с до 30%, което се равнява на 109 866 души. Констатациите идват, след като службата на ЕС за климата „Коперник“ обяви миналия месец за третия най-горещ април в световен мащаб.
Изследователите установиха, че високият брой смъртни случаи от жегата и студа е свързан с няколко показателя за трудности, като бедност и невъзможност за отопление на дом. Освен намаляването на неравенството в рамките на регионите, намаляването на тежките материални и социални лишения в целия континент до нивото на централна Швейцария, най-слабо необлагодетелстваният регион, би довело до 59 000 по-малко смъртни случаи от жега и студ, според проучването. Увеличаването му до нивото на югоизточна Румъния, най-силно необлагодетелстваният регион, би довело до 101 000 повече смъртни случая, свързани с температурата.
Проучването е първото, което определя количествено ефекта от социално-икономическите проблеми върху загубените животи по време на смразяващо студените зими и парещо горещите лета в Европа. Изследователите казват, че това добавя тежест към призивите за насочване на краткосрочна помощ към уязвимите групи и в дългосрочен план за намаляване на структурното неравенство в Европа.
„Ако перспективата за равенство беше по-включена в политиките – европейски, национални, местни, каквито и да е – щяхме да постигнем две цели едновременно“, казва Бланка Паниело-Кастийо, учен в Института за глобално здраве в Барселона и водещ автор на изследването
Топлината и студът стресират тялото, правейки го по-податливо на болести и по-малко способно да се бори с тях. Смъртността се увеличава рязко, когато температурите се отклоняват от комфортния диапазон, особено сред възрастните или болните хора.
Смъртността, свързана с високите температури
Анализът, който разглежда данните за дневната смъртност за 654 региона в Европа между 2000 и 2019 г., оценява приписваните на екстремни температури смъртни случаи чрез моделиране на здравната тежест – ако всички региони имат най-добрите и най-лошите стойности, които са установени за всеки икономически показател.
Според доклада по-богатите региони са претърпели по-малко смъртни случаи от студ – вероятно поради изолирани домове, по-добро здравеопазване и по-малка енергийна бедност – но повече смъртни случаи по време на жеги. Те предполагат, че това може да е резултат от ефекта на градския топлинен остров, като градовете се радват на по-голямо богатство, но страдат от по-високи температури поради наличие на много асфалт и липса на зелени площи.
Смъртността, свързана с високите температури, е свързана с показатели като индекса на Джини, който измерва неравенството в разпределението на доходите на населението, трудностите при поддържане на дома топъл, както и материалните и социалните лишения.
Според учените студът в момента е много по-голяма заплаха за човешкото здраве от жегата. Според техните прогнози тази връзка ще се обърне в идните години, тъй като глобалното затопляне ще повиши температурите. Миналия месец учените установиха, че температурите в Европа са се повишили с 0,56°C на десетилетие от средата на 90-те години на миналия век – по-бързо от всеки друг континент на планетата – поради замърсяването с изкопаеми горива.
